Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Потръпнах.
— Ако това е истина, тогава всичкият живот в галактиката ни съществува с опряно до главата оръжие. Следователно е много важно да разберем дали това оръжие действа, или не.
— Съгласна съм — отвърна тя. — За мен създаването на подобно оръжие е особено интересно.
— Ти затова ли си тук? — полюбопитствах.
Химерна мълча няколко секунди.
— Ти защо питаш.
— А, нищо важно. Просто… имам предвид, че останалите ми казаха, че твоят вид обикновено… има специализирани мисии…
— Ние не сме убийци — подчерта тя. — Подобни слухове са измислица и никой от ескадрата не бива да ги разпространява. Ние сме слуги на Върховенството.
— Разбира се, разбира се — съгласих се аз, изненадана от настойчивостта в гласа ѝ. — Може би екипът просто бърбори прекалено много. Днес ще направим още няколко упражнения и ще ги накараме да престанат да говорят по старомодния военен начин — ще ги уморим дотолкова, че няма да имат желание за празни приказки.
— Не. — Гласът на Химерна омекна. — Няма нужда да носиш мириса на дим, Аланик. Просто… помоли ги да не разпространяват теории за мисията ми. Не съм дошла да убивам никого. Уверявам те.
— Разбрано, господине — отвърнах.
Това я накара да въздъхне — звук, който приличаше на лек ветрец, който разбърква хартия.
— Ще взема Брейд за упражненията. Моля те, почини си.
— Потвърдено — рекох и тя нареди на Брейд да се присъедини към нея. Аз отворих раницата си, която държах зад седалката, и си извадих закуската. Бях убедена, че Химерна не е дошла, за да убие когото и да било. Въпросът бе какво прави тук? Можех да се закълна, че понякога усещах ароматите ѝ да ме наблюдават през рамо, а нейната раса… и те ли виждаха като другите? Съмнявах се. Можеше ли тя да надуши какво представлявам в действителност?
Ангели небесни. Вече правех онова, което тя ме беше помолила да не правя. Дори да знаеше каква съм в действителност, все още не ме беше издала, така че нямаше смисъл да се тревожа.
Насочих кораба си настрани от мястото, където другите тренираха близък бой, и погледнах към звездите. Полето светлинки отвърна на погледа ми. То беше безбрежно, примамливо. Не чувах много от тях. Имаше незначителен поток от сайтонични комуникации, който излизаше от „Теглилки и мерки“ и най-вероятно бе насочен към платформата, но тук бе значително „по-тихо“, отколкото на огромния Към звездите.
Всички тези звезди, помислих си аз и се запитах дали слънцето на Метален рой може да се види с просто око от това разстояние. Много от планетите около тях бяха ненаселени. Милиарди, много милиарди същества…
Затворих очи, позволих си да се нося в пространството, както бях сред звездите. Летях безцелно.
Почти без да мисля, освободих предпазните колани, натиснах контрола на конзолата и се оставих; на нулевата гравитация в пилотската кабина. Тя беше тясна, ограничена, но когато затворих очи, можех просто да се зарея. Свалих си шлема и го оставих да се движи сам и да се удари тихо в купола.
Аз и звездите. Винаги преди бях правила упражненията на бабчето на земята — на места, където трябваше да си представям, че се рея сред звездите, че търся гласовете им.
За пръв път усетих какво е да съм сред тях. Сякаш самата аз бях звезда, точка на топлина и огън сред безкрайната нощ. Оттласнах се леко от купола и останах да се нося в средата на кабината. Почувствах…
Ето, помислих си аз. Към звездите е там. Инстинктивно знаех посоката на платформата. По време на скоковете между гробокопаческия лабиринт и града на платформата умът ми бе инжектиран с това знание. Всеки път отпечатъкът оставаше за по-дълго време, докато сега бе твърда увереност в ума ми и вече не избледняваше.
Ако се налагаше, аз можех да направя съвсем сама хиперскок до Към звездите. Всъщност ставах все по-уверена, че мога да намеря пътя си към града от независимо кое място. В момента обаче това не ми помагаше никак. Вече си имах превоз до Към звездите.
Концентрацията ми намаля, когато проблемите се натрапиха. Открадни хипердрайв технология от Върховните. Спаси Брейд. Разбери каква е целта на Химерна — да не говорим за оръжието, което Върховните разработваха. Нямаше нужда дори да споменавам тънкостите на политическата ситуация между Куна, Уинзик и креляните. Всичко това ми идваше множко.
Спенса… Гласът сякаш дойде откъм звездите. Спенса. Душа на воин…
Отворих очи и ахнах.
— Бабче! — прошепнах. Оттласнах се с крака от седалката, притиснах се до прозореца и устремих отчаяно поглед към звездите.