Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Ох, каква мъка – въздъхна отново баварската херцогиня. – През това лято всички плачат. Горкият Бърборко плаче за своята сладка София, Нене – за клетия Макс, а сега и сестра ми София – за любимия си син. Господ не е благоразположен към нас, баварските сестри.
– Как е Нене? – опитах се аз да отвлека вниманието на мама от ерцхерцогинята.
Преди броени дни голямата ми сестра бе погребала 36-годишния си съпруг в княжеската гробница в Регенсбург, изтърпявайки пищната церемония с каменно лице и безупречно държане. Откакто беше пристигнала в „Посенхофен" с четирите си малки деца не преставаше да плаче. Тя обичаше наследника на престола Максимилиан фон Турн унд Таксис повече от всичко на света и още не можеше да проумее как така внезапно бе покосен от бъбречно заболяване. Двамата с императора пристигнахме навреме в Регенсбург, за да я подкрепяме на погребението. След това Франц Йозеф отпътува за лятната си почивка в Бад Ишъл, докато аз се опитвах да утешавам мама.
– Елена е при сестра ми. Двете клети душици се утешават взаимно – мама посочи с глава към съседната стая. „Поси" беше пълен до покрива, откакто бе пристигнала ерцхерцогинята с придворните си дами. Колко странно, че в дълбокото си отчаяние тя бе предпочела да потърси убежище при сестра си, а не при своите приятели във Виена.
– В такъв случай съм излишна – надигнах се аз. – Не ми се сърди, мамо, но ще си замина, преди татко отново да се развилнее и да ни изхвърли. Бездруго е ужасно раздразнителен, защо всъщност?
– Ах, заради Лудвиг – за пореден път въздъхна майка ми. – Непрекъснато отлага сватбата със София, а после се появява посред нощ с огромни букети от рози или изпраща стихотворения. Дано всичко свърши добре!
– Той е мечтател, мамо – съобщих аз личното си мнение за братовчеда Лудвиг.
– Той е кралят на Бавария – гневно ме поправи тя. – Трябва не да мечтае, а да управлява и да се ожени за София, та най-после всичко да се уреди. Ще рече човек, че още не е пораснал.
– Наистина ли смяташ, че всичко се урежда с едно бракосъчетание? – изпуснах се аз.
Херцогинята ме удостои със строг поглед.
– Твърде е вероятно, стига и двете страни да полагат нужните усилия. Нали двамата с Франц Йозеф отново се разбирате по-добре?
– Никога не сме се разбирали зле, мамо – избегнах прекия отговор аз.
– Радвам се да го чуя, Сиси. Императорът е извънредно почтен и порядъчен мъж. Ти си щастливка, че те обича толкова силно и всеки път великодушно ти прощава грешките.
– Щастлива съм, мамо... – промърморих, за да съкратя дебатите.
– Смея ли в такъв случай да разчитам, че занапред няма да го ядосваш с глупавите си сантименталности?
– Мамо! – тази жена успяваше да накара близо трийсетгодишната императрица на Дунавската монархия да се почувства като невъзпитано хлапе. – Какво искаш да кажеш? Глупава сантименталност ли е, че желая да замина за Бад Ишъл при моя съпруг?
– Клюките стигат и до Бавария, дете мое. Радвам се обаче, че се опомняш и заставаш до любезния си съпруг.
Заключението й беше толкова многозначително, че ми идеше да тропна с крак. Усещах накъде бие. Понякога ми се струваше куриозно, че всичко живо ме подозира в изневяра, която бях извършила единствено в мислите си, но не и на дело. Кога ли щях да проумея, че не мога да влияя върху нещата, които разпространяваха по мой адрес?
– Нямам основание да се опомням, мамо! – държах последната дума да е моя, а после разпоредих да ми стегнат багажа.
Без императорската майка Бад Ишъл беше същински рай. Прекарвах по-голямата част от времето не в огромната вила, а в уютния ловен павилион на Франц Йозеф. Останах в Залцкамергут37 и след като императорът замина за Виена, където го чакаха срещи и аудиенции. Тук, в планината, свидетелка на историята ми от самото начало, разполагах с достатъчно време след всичките вълнения да помисля на спокойствие и за себе си. Тук намерих сили да осъзная видимите промени в тялото ми. След три бременности нямаше място за съмнения.
Душните летни дни не бяха особено подходящи за дълги разходки, но аз въпреки това ги правех и често оставях запъхтените придворни дами далече зад себе си. Накрая никой вече не протестираше, когато тръгвах към ловния павилион с минимална свита или пък дори бродех сама сред природата. Този вид самота ми действаше добре и ме даряваше с вътрешно спокойствие, от което остро се нуждаех.
В парализиращата августовска жега животът в гората замираше напълно, така че в онзи следобед твърде бързо долових нечии предпазливи стъпки зад мен. Някой от полицейските агенти на Франц Йозеф? Нима ме преследваха дори тук? Обърнах се, пламнала от гняв, и съзрях високата фигура в моден всекидневен костюм, насочваща се към мен сред дърветата. Сънувах! Невъзможно! Не беше истина!