Фурията на капитана

Мъжът се изправи и се обърна, но преди да успее да изкрещи или да използва оръжието си, Бърнард се оказа зад гърба му и го събори на земята. Амара наблюдаваше как мъжът й с безмилостна точност замахва с ножа и му прерязва гърлото.

Бърнард притисна противника си, забивайки лицето му в калта, докато след половин минута той не спря да се тресе. После бавно се изправи и вдигна глава, вглеждайки се в посоката, в която беше заминал патрулът.

След още една минута Бърнард се обърна към Амара и кимна, викайки я.

Амара се обърна.

— Сър.

Гай излезе от гората зад тях, движейки се с по-голяма лекота, отколкото в първите дни на пътуването, въпреки че все още се подпираше на тоягата. Първият лорд приближи, застана до Бърнард и погледна проснатото тяло.

Той докосна мощния лък на мъртвеца с края на тоягата си.

— Рицар на дърво — каза тихо Първият лорд. — Като теб.

— Никога не съм служил като рицар, сър — каза Бърнард и поклати глава. — Центурион на спомагателна кохорта.

Гай го погледна.

— Мммм. Но очевидно имаш уменията.

Бърнард сви рамене.

— Рицарите в моя легион… изглеждаха малко погълнати от себе си, сър. Всъщност не исках да прекарвам цялото си време с тях.

Амара приближи и застана до съпруга си, все още донякъде шокирана от внезапността на случилото се. Тя беше виждала насилие и преди, но никога не беше виждала Бърнард да се разправя с друг човек.

Знаеше, че в миналото е бил войник, но по някаква причина никога не го беше виждала да убива по този начин. Неговият непринуден разговор с Първия лорд й се стори ужасно неуместен — но само докато не забеляза изражението на леко отвращение в очите му.

Докосна лакътя му.

— Добре ли си? — попита тя.

Той мълчаливо кимна. После погледна кървавия си нож, коленичи и го избърса в дрехите на убития.

Когато стана, гласът му прозвуча хрипливо.

— Той ни чу. Или някак ни подуши. Бих казал, че нарочно спря там.

Гай се намръщи.

— Нямаше голям избор. Дори и да не ни беше видял през твоя воал, можеше да се върне и да намери следите ни.

Бърнард кимна.

— И начинът, по който следеше нормалния им патрул, означава, че се е надявал да ни хване, когато се раздвижим, след като те преминат — той вдигна глава и срещна погледа на Амара за не повече от секунда. — Те знаят, че сме тук и че използваме помощ от дървесни фурии, щом са оставили някой като него да ни дебне.

— Колко време ще мине, преди да забележат, че е изчезнал? — попита Амара.

Бърнард си пое дълбоко дъх и кимна към себе си.

— Желателно е колкото се може повече.

Той се обърна към тялото и бързо претърси джобовете и малката чанта на кръста. Изхвърли всичко, което намери, поклати глава, след което докосна земята с върховете на пръстите си и промърмори нещо под нос.