Фурията на капитана

— Тичай, тичай! — извика Арарис.

Тави грабна Кайтай, безцеремонно я метна на рамо и се втурна нагоре по мокрия трап. Исана побърза след него, но се спъна.

Ерен веднага я хвана. Тави се качи на палубата на кораба и побърза да се махне от прицела на стрелците. Арарис се качи по трапа последен, все още с меч в ръка.

На Демос му беше достатъчен един поглед, за да разбере какво се случва, и той изкрещя заповед за отплаване. Екипажът му, очевидно от мъже, добре запознати с процедурите за спешно отплаване, се задейства и минута по-късно корабът се откъсна от кея и влезе в бавно течащия Тибър.

— Светлина! — извика Тави и положи Кайтай на палубата. — Тук имам нужда от светлина!

Демос се появи малко по-късно, с фенер, покрит с капак. Той го подаде на Тави, без да каже и дума, и се върна обратно да командва.

Тави отвори фенера и установи, че вътре свети обикновена свещ. Това му даде достатъчно светлина, за да огледа раната на Кайтай. Стрелата беше пронизала лявата й ръка под ъгъл, излизайки през бицепса. Зъбите й бяха стиснати, а на лицето й имаше повече ярост, отколкото болка.

— Не е толкова зле — каза Тави.

Исана приклекна зад гърба му и огледа раната.

— Върхът не е отровен и не е назъбен. Но е остър. И много близо до артерията. Ако извадим стрелата, можем да разкъсаме съда.

Тави кимна.

— Да счупим стрелата?

— За начало ми трябва вода — прекъсна го Исана. — Може би сега самата стрела затваря раната. И трябва да се уверя, че това няма да ни създаде проблеми.

— Арарис? — попита Тави.

— Ще намеря кофа — каза сингуларът, прибирайки меча в ножницата си.

Тави се наведе и целуна косата на Кайтай.

— Дай ни минутка — прошепна той, — и ще я извадим от теб.

Кайтай стисна челюсти, кимна и затвори очи.

Ерен се наведе и вдигна фенера. Той се намръщи и го премести.

— Виж това.

Тави погледна нагоре, където светлината на свещта падаше върху оперението на стрелата, ранила Кайтай. Перата бяха черно, зелено и кафяво, с черна ивица в основата.

Беше ги виждал и преди, в непосредствена близост, във въздушната карета на сенатора.

— Айрис Сокол — тихо каза Тави.

— Добре, че Демос няма светлини — промърмори Ерен. — Даже като стреля в тъмното, тя улучи един от нас.

Тави се увери, че светлината на малкия фенер е покрита и не се вижда от доковете зад тях, след което се изправи, като се взираше внимателно в кея, който току-що бяха оставили.

Стройна фигура, с меч в ръка, стоеше в края на кея, едва забележима в светлината на магическите лампи на пристана: Наварис. Няколко други пристъпиха, за да застанат до нея — останалите сингулари на Арнос. Тави си помисли, че усеща змийската омраза на Наварис да плава над водата.

— Изглежда — каза Ерен, — някой не иска да тръгнеш на това пътуване.