Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
В името на Аллах, трябваше да изясни това!
Когато Айман най-сетне остана свободен и можеше да го осветли по въпроса, който го беше довел при него, Ахмед реши друго — да го разпита за свещената война.
— Какво знаеш за джихад? — попита Айман, когато ученикът му зададе въпроса.
— Знам онова, което шейх Саад ме е научил на уроците, които ми преподаваше в джамията.
— А, шейхът суфи! — възкликна Айман. В тона му се долавяше презрение. — И на какво те научи той, братко?
— Каза ми, че джихад означава различни видове борба, не само с военна сила, и че може да бъде и морална битка, която човек води, за да устои на греха и изкушението.
— И какъв аят от Свещения Коран цитира той, за да защити едно толкова интересно становище?
Въпросът, зададен с явна ирония, смути Ахмед.
— Ами… той не цитира Свещената книга.
— Така ли? И какво цитира?
— Един хадис.
— И какъв е този хадис? Би ли ми разказал по-подробно?
— В този хадис се разказва, че Мохамед, който се завърнал от битка, казал на приятелите си, че се завръща от малък джихад, а сега поема към големия джихад. Когато приятелите му го попитали какво иска да каже с това, пратеникът на Аллах отвърнал, че малкият джихад е битката срещу неприятелите на исляма, а големият джихад е духовната борба в мюсюлманския живот.
Айман прокара деформираните си пръсти през посивялата брада и лукави искрици проблеснаха в очите му.
— Кажи ми, братко, къде се разказва този хадис?
— Ами… не знам.
— Но аз знам! — прекъсна го учителят, неочаквано извисил глас. — Този епизод се разказва от Ал Газали, живял пет века след Пророка, мир нему. Предполагам, че знаеш кой е Ал Газали…
Ахмед наведе глава почти засрамен.
— Основателят на суфизма.
— Не е за чудене, че твоят молла ти е напълнил главата с тия християнски брътвежи! Битката в името на Аллах е малък джихад? Какво безсрамие! — Насочи пръст към ученика си. — За твое сведение, Ал Газали споменава този хадис, без да цитира източника си. Този хадис липсва в колекцията от ахадис, събрани в „Сахих Бухари“ или „Сахих Муслим“. Така че това е фалшив хадис, измислен от мюсюлманите суфи, за да омаловажат в очите на правоверните, ролята на меча. Всъщност достатъчно е да се прочете Свещеният Коран и всички достоверни ахадис, за да се разбере колко безсмислена е тази история, която напълно се разминава със словото на Аллах и със сунната на Пророка, мир нему. Никъде в Свещената книга Аллах не описва джихад по този начин, нито Мохамед, мир нему, в който и да било хадис, цитиран от Ал Бухари и Ал Муслим, най-правдивите от всички ахадис, събирани някога в антология. Така че забрави тази глупава история, която са ти разказали.
Ахмед стоеше с наведена глава, сякаш чувстваше вина и искаше да изкупи греха си.
— Да, братко.
— Какви други глупости ти е наговорил твоя молла за джихад?
— Каза ми, че има три категории джихад: джихад на душата, джихад срещу Сатаната и джихад срещу кафирун и лицемерите. Каза ми, че най-напред трябва да се завърши първата и тогава да се премине към следващата.
— Хм! — промърмори Айман, обмисляйки току-що чутото. — Твоят молла е хитър, използвал е истината, за да те заблуди. Истина е, че съществуват тези три категории джихад. Но проблемът е, че твоят молла, макар да признава явно, че са категории, ги представя за етапи. Не са етапи! Защото в такъв случай излиза, че не воювам срещу Сатаната, докато се боря за душата си. Това не е особено смислено, нали? Истината е, че тези три категории вървят редом, ръка за ръка! Джихад за душата ми върви едновременно с джихад срещу Сатаната и с джихад срещу кафирун и лицемерите. Една категория джихад не изключва другите, те по-скоро се допълват и подкрепят! Разбра ли?
— Да, братко.
— За да разбереш същността на джихад и повелята на Аллах, трябва да проумееш нещо — каза учителят. — Разкриването на шериата се е осъществявало постепенно. Пророкът, мир нему, не получил всички откровения наведнъж. Аллах предпочел да му разбулва божия закон на етапи, в продължение на много години. Първо го избрал за свой пратеник, мир нему, и му наредил да накара семейството си и племената да приемат вярата, без да воюва, нито да налага джизие — данъка, който кафирун трябва да заплатят, за да могат да живеят с правоверните. По повеля на Аллах тринадесетте години, прекарани в Мека от Пророка, мир нему, били отдадени на проповеди. След това Аллах му наредил да отиде в Медина и да проповядва пред тамошните племена. По-късно бог му позволил да се бие, но само срещу онези, които го нападали. Пророкът, мир нему, нямал право да се бие с онези, които не го нападали. Впоследствие Аллах му наредил да преследва политеистите, докато божият закон не бъде напълно въдворен. Когато била издадена повелята за джихад, кафирун били разделени на три категории: едни, които били в мир с правоверните, други, които воювали срещу правоверните, и дхими109 — онези, които живеели с нас и плащали джизие, получавайки в замяна нашата защита. Накрая дошла повелята да се влезе във война с хората на Писанието, които се опълчвали срещу нас. Борбата трябвало да продължи дотогава, докато те приемат исляма или приемат да плащат джизие, ставайки дхими.
109
„Хора на договора“; събирателно название на немюсюлманите, живеещи по законите на шериата. — Б.р.