Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Но в Иран има демокрация, братко — обоснова се Ахмед. — А доколкото знам, иранците почитат дълбоко шериата.
— Вече не го почитат както преди — отвърна учителят с иронична усмивка. — Освен това иранците са шиити, не изповядват истинския ислям. Но така или инак, трябва да отбележим, че онези, които действително командват в Иран, са аятоласите, а те не се избират. Президентът и парламентът в Иран, макар и избираеми, нямат власт да нарушават шериата, а само да го следват. Изключително важно е да устояваме на изкушението да се предадем пред интелектуалните оръжия на кафирун от Западния свят, защото това ни изправя пред угрозата да изоставим божия закон и да го заменим с човешкия. Къде в Свещения Коран се казва, че ни е нужна демокрация? Ако Аллах не говори за това, то е, защото не е необходима! Щом като законът на Аллах е добър за цялата вселена, защо да не е добър и за хората?
Ахмед потри чело, едновременно просветлен и смутен.
— Тогава какво ще правим, братко?
— Ще направим онова, което е казал Ибн Таймия.
Ученикът повдигна вежди, учуден от споменаването на шейха, сразил монголското господство.
— Какво искате да кажете?
— Поставен в сходно положение, Ибн Таймия препрочел Свещения Коран и сунната на Пророка, мир нему, и заключил, че власт, която зачита само част от шериата и отхвърля останалото, всъщност следва хората, а не бог. Шейхът е казал: „Вяра и подчинение. Ако едното от тях е при Аллах, а другото — не, войната е неминуема, докато цялата вяра не отиде при Аллах“.
Ахмед замълча за миг, осмисляйки внушенията на фетвата на Ибн Таймия.
— Братко, искате да кажете, че единственото разрешение е войната?
Учителят по религия стана от мястото си, давайки да се разбере, че разговорът е приключен. Но преди да се върне при другарите си от „Ал Джамаа“, които се събираха в другия край на двора и се готвеха за обедната молитва, той се обърна към ученика си.
— Наричаме я джихад.
XXIX
Безпокойството и неизвестността ерозираха духа му. Томаш погледна часовника за десети път в рамките на пет минути и въздъхна дълбоко, без самият да е наясно дали му се ще времето да ускори своя ход, или да го забави. Притвори очи и си пожела да прескочи следващите два часа. Колко добре би било, ако след миг отвори очи, да е вече следобед и срещата със Закариас да се е състояла!
Отвори очи и отново хвърли поглед на часовника си.
Единадесет и пет.
— По дяволите!
— Какво има? — попита Ребека.
— Остават още петдесет и пет минути. — Размърда се на мястото си, обзет от безпокойство. — Дали не е по-добре да тръгваме вече?
— Къде?
— Навън! — възкликна Томаш с превъзбуден глас. — Може Закариас вече да е дошъл.
Ребека огледа пространството пред тях.
— Видяхте ли го?
— Не, разбира се.
— Тогава закъде бързате?
— Ами… все пак ще сме вън от този проклет бус. А и колкото по-рано се разреши проблемът, толкова по-добре.
В сините очи на американката се появи майчинска топлота.
— Успокойте се, Том — каза тя. — Ще излезем навън точно когато е нужно. Нито минута по-рано или по-късно. Ясно ви е, нали?
Думите на Ребека му подействаха като успокоително лекарство и Томаш си даде сметка, че се отпуска.
— Добре.
— Не се притеснявайте, ситуацията е под контрол — добави тя и кимна към двамата агенти, седнали отпред. — Джери и Сам наблюдават всичко, което се случва отвън. — Мъжете бяха престанали да разговарят помежду си и изглеждаха заети с електронните уреди, изпълващи тясното пространство, което Томаш наричаше cockpit. — Ще ги оставим да работят, но ако видите Закариас, кажете ми. Окей?
— Добре.
В буса цареше тишина. Ярогнев следеше уредите, Сам наблюдаваше движението отвън. Очакването можеше да бъде доста изнервящо, откри Томаш, връхлетян от нови пристъпи на безпокойство. Къде точно щеше да се срещне със Закариас? Бившият му студент беше споменал само крепостта в стария град, но сега си даваше сметка, че Лахорската крепост представлява огромен комплекс. Как да намери точното място на срещата? Дали Закариас наистина щеше да се появи? По време на разговора му се стори доста нервен. Ами ако се случи нещо непредвидено?