Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Какъв ужас! Сигурен ли сте, че това се е случило?
— Разбира се. Освен това има един аят в Корана, в който се споменава за този епизод.
Ребека поклати глава.
— Не знаех.
— Точно това се мъчех да ви обясня преди малко — каза историкът. — На Запад се представя само християнизираната версия на исляма, спестени са всички детайли, които биха могли да ни шокират и отблъснат. Можете ли да си представите Иисус, който заповядва да отсичат глави, който казва на осъдените, че Адът ще се погрижи за децата им, или се гордее с отсечената глава на неприятеля си? Това е шокиращо за нас и затова тези детайли не се изтъкват. Но е важно да ги знаем, за да разберем по-добре „Ал Кайда“, „Хамас“ и другите като тях.
— Имате право.
— Не забравяйте, фундаменталистите нищо не измислят. Просто изпълняват дословно повелите на Корана и следват примера на Пророка. Те цитират обширни пасажи от свещените текстове на исляма и големият проблем е, че когато решим да проверим какво точно е написано в източника, откриваме, че фундаменталистите имат право. Наистина пише онова, което твърдят, че е написано.
— Но това е много сериозен проблем! — възкликна Ребека. — Ако нещата стоят така, както казвате, тогава…
— Хей!
— … не виждам как бихме могли да…
— Хей!
При второто повикване гласът успя да се наложи над въодушевения диалог. Ребека и Томаш най-сетне млъкнаха и видяха, че Сам се е обърнал назад и се взира настойчиво в тях.
— Какво има, Сам?
— Съжалявам, че ви прекъсвам. Така се бяхте въодушевили, че никак не ми се щеше да го направя.
— Но какво става?
Агентът вдигна ръка, показа часовника си и почука с показалец по циферблата.
— Време е.
XXX
Всеки път, когато се приближаваше до затворниците от „Ал Джамаа ал Исламия“, струпани около Айман, Ахмед наостряше слух и попиваше разговорите. Темите бяха различни — от теология до политика и философия, но в разговорите, независимо дали бяха спокойни, или разгорещени, се открояваше една и съща дума.
Джихад.
Като познавач на арабския език и добър мюсюлманин, Ахмед знаеше много добре какво означава тя. Коренът на думата означаваше усилие, борба, опит, битка. Конкретното й значение се подразбираше от контекста. Но тъкмо защото познаваше добре арабския език и беше добър мюсюлманин, Ахмед си даваше сметка, че в разгара на обсъжданията думата се употребява със значение на свещена война, битка по пътя на Аллах.
Онази сутрин, докато изчакваше Айман да се освободи, за да му поясни още един теологически въпрос, Ахмед усети погледа на един от съратниците на учителя върху себе си. Лицето на мъжа бе разсечено от жесток белег и черните очи пронизваха събеседника като кинжали. Говореше се, че е убил двама полицаи.
— Братко, защо не се присъединиш към джихад? — попита мъжът с предизвикателен и дързък тон. — Нима не искаш да се харесаш на Аллах?
— Разбира се, че искам.
— Джихад е пътят.
— Има много начини за джихад — мотивира се Ахмед, повтаряйки дума по дума онова, което шейх Саад му беше обяснил преди години.
Мъжът от „Ал Джамаа“ се изсмя саркастично и поклати глава с презрение.
— Това е оправданието на всеки, който не иска да участва в джихад и да служи на Аллах. Не вървиш по правия път, братко.
Въпросът смути Ахмед. Наистина ли беше оправдание? Какво искаше да каже? Нима не беше истина, че джихад може да се води по различни пътища? Насмешливият тон на забележката на затворника от „Ал Джамаа“ го притесни не само заради повдигнатия въпрос, а и защото се възхищаваше на тези хора. Заради Аллах те се бяха опълчили срещу правителството и бяха убили фараона! Знаели са, че ще бъдат преследвани, измъчвани и екзекутирани, и въпреки това го бяха сторили! Каква смелост! Бяха го направили, защото служеха на Аллах и поставяха Аллах над собствения си живот! Каква вяра! Наистина бяха достойни за възхищение! И един от тези мъже, от тези храбреци, от тези герои, на които се възхищаваше, не приемаше отговора му!