Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— По повеля на Христос ли са били извършени?
— Не, разбира се. Но в негово име…
— Не бъркайте нещата — каза Томаш. — Един християнин тръгва на война със съзнанието, че не се подчинява на Христос. Нали Иисус казва, че когато ни ударят от едната страна, трябва да обърнем и другата? Когато християнинът отказва да обърне другата страна и тръгва на война, той не следва Христова повеля, нали?
— Разбира се, че е така.
— Ето това е съществена разлика между християнството и исляма. Защото един мюсюлманин би могъл да отиде на война и да убива хора просто за да засвидетелства подчинението си на Пророка. Не забравяйте, че Мохамед е бил военен предводител! При исляма може да се случи така, че мюсюлманинът, който откаже да воюва, да бъде сметнат за изменник на волята на своя Пророк!
Ребека го изгледа скептично.
— Сериозно ли говорите?
— Запомнете това, което ще ви кажа — добави историкът, произнасяйки думите бавно и отчетливо. — Аятите, свързани по един или друг начин с войната, съставляват по-голямата част от Корана.
Изразът на недоверие не слизаше от лицето на американката.
— Това е невъзможно! — възкликна тя. — Винаги са ми казвали, че ислямът е напълно миролюбив и толерантен.
— Така е, при условие че всички бяхме мюсюлмани. Ислямът налага правила на мир и разбирателство между правоверните. Проблемът е, че не всички сме мюсюлмани. Низпослано е в Корана, струва ми се, в сура 48: „Мохамед е пратеникът на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си“. Толерантност между правоверните и нетолерантност към неверниците. В нашия случай, според повелите, низпослани в Корана, и примера на Мохамед немюсюлманите сме длъжни да заплатим на мюсюлманите унизителна такса. Не го ли направим, сме мъртви. Тоест, ако тълкуваме буквално повелите на исляма, изборът е много прост: или ставаме мюсюлмани, или се унижаваме, или ни убиват.
— Никога не съм чувала за това…
— Не сте, защото тези факти се прикриват на Запад. Версията на исляма, която ни се представя, е изчистена от тези неудобни подробности. Предлага ни се християнизирана версия на исляма. И дори се случва ислямски лидери да цитират на Запад суфистки текстове, за да покажат, че ислямът е единствено мир и любов. Но суфизмът е мистично ислямско направление със силно християнско влияние — нещо, което не се обяснява. Оставаме с идеята, че ислямът е много сходен с християнството, а това не е така. Мохамед е вършил неща, които по негово време са се смятали за естествени, но са неприемливи от гледна точка на съвременния човек от Запада. Тези неща внимателно се прикриват.
— Хмм… това е ново за мен — каза Ребека със същото скептично изражение на лицето. — Дайте ми примери за неща, които не се казват.
— Първата голяма битка, в която е участвал Мохамед, е битката при Бадр срещу собственото му племе в Мека. Мюсюлманите победили, а водачите на противника били убити или пленени. Един от пленниците, наречен Укба, помолил да го пощадят и попитал Мохамед кой ще се погрижи за децата му, ако го убият. Знаете ли какво отговорил Пророкът? „Адът“ — казал той и наредил да го екзекутират. Друг неприятелски водач на име Абу Джахл също бил убит. Мюсюлманинът, който го обезглавил, показал отрязаната глава на Мохамед. Когато се уверил, че убитият наистина е Абу Джахл, Пророкът благодарил на Аллах за смъртта на неприятеля си.
— Исусе! — ахна Ребека. — Наистина ли се е случило?
— Всичко е описано подробно — увери я Томаш. — Ето защо Ал Заркауи, бившият лидер на „Ал Кайда“ в Ирак, спомена този случай през 2004 година, когато обезглави американски заложник. Ако не се лъжа, Ал Заркауи каза: „Пророкът, най-милосърдният, е наредил да се отрежат главите на някои от пленниците в Бадр. Дал ни е добър пример“.
Ребека прехапа устни.
— Ето защо тези фундаменталисти секат глави на заложници…
— Просто следват примера на Пророка, което всъщност им нарежда Коранът.
— Има ли още примери като този?
— Още ли искате? — учуди се Томаш. — Тогава ще ви разкажа историята на курейшите — племето, което отказало да приеме исляма. Мохамед ги обсаждал почти месец и накрая те се предали. Мохамед ги приканил да изберат някой, който да реши съдбата им. Те избрали мюсюлманин на име Му’адх, когото вече познавали и се надявали да прояви състрадание. Но Му’адх решил да убие мъжете и да пороби жените и децата. Като разбрал за решението му, Мохамед казал: „Решил си според съда на Аллах, който е създал седемте небеса“. И Мохамед отишъл тогава на пазара в Медина и наредил да изкопаят ров в земята. После наредил да доведат пленниците и ги посичал един по един пред рова. Жените и децата били предадени на мюсюлманите, с изключение на онези, които приели исляма.