Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Така е.
— Но някои правоверни не обръщат внимание на това и в желанието си да се харесат на християните кафирун, като твоя молла суфи, извличат окончателни истини от първите коранични знамения, пренебрегвайки факта, че става въпрос за преходни истини, които са били в сила на един първоначален етап от низпосланието на божиите закони. Изложената в тези аяти истина, която гласи, че няма насилие в религията, и която се привежда в подкрепа на тезата, че войните могат да бъдат само за защита, не е меродавна истина.
Ахмед изглеждаше заинтригуван от последното твърдение.
— Какво искате да кажете с това, братко? джихадът не е ли отбранителен?
Бившият учител по религия се намръщи недоволно.
— Отбранителен ли? Нима, когато Пророкът, мир нему, нападнал еврейските племена, а по-късно и Мека, е водел отбранителен джихад? И когато Омар, благословен да е, завладял Кайро, Дамаск и Ал Кудз, е водил отбранителен джихад? Къде в Корана се говори за отбранителен джихад? джихад не е каква да е война! Нека думите не ни плашат: джихад е използване на сила за разпространението на божия закон между хората!
— Но… това не е ли противоречие, братко? Как можем да разпространяваме божия закон насила, след като няма насилие в религията?
Айман въздъхна, опитвайки се да овладее раздразнението си.
— За бога, виждам, че влиянието на моллата суфи все още замъглява мислите ти — възкликна той. — Смесваш две неща, които са много различни. Вярно, че няма насилие в религията. Но е вярно също, че в последните знамения, низпослани от Аллах, които отменят предишните, се повелява онези от кафирун, които не приемат исляма, да изплащат джизие или да бъдат убити. Повелята на Аллах в сура 9, аят 29, от Свещения Коран е пределно ясна: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра, докато не дадат налога [джизие] безусловно и с покорство“. — Вдигна пръст и повтори назидателно: — „Сражавайте се, докато не дадат налога“. — Обгърна с жест двора на затвора, сякаш в това пространство се вместваше светът. — Нима днес кафирун плащат налози?
— Доколкото знам, не.
— Щом като не плащат, какво трябва да направим, за да изпълним повелите на Аллах?
Изправен пред въпроса, Ахмед се подвоуми, преди да изкаже мисълта докрай.
— Трябва… да се сражаваме?
— Следвайки примера на Пророка, мир нему, най-напред трябва да дадем срок на кафирун да приемат вярата или да плащат джизие. — Приведе се към ученика си почти настръхнал. — Но ако не спазят този срок, трябва да бъдат убити, разбира се.
Ахмед прехапа долна устна.
— Това не е ли… прекалено жестоко?
Лицето на Айман почервеня, веждите му се срещнаха, тялото му се напрегна.
— Жестоко ли? — извика той гневно. — Какво искаш да кажеш с това „жестоко“?
— Ами… да се убие човек, пък бил той и кафир… все пак… в днешно време, може би не е…
— В днешно време ли? — прекъсна го Айман. — Откога шериатът има срок на давност? Божият закон е вечен! Повелите на Аллах са вечни! Законът за гравитацията продължава да е в сила днес, както е бил и по времето на Мохамед, мир нему! Повелята да се накара един кафир да плаща джизие или да се прости с живота си е в сила днес, както е била и по времето на Мохамед, мир нему! шериатът е вечен! Нима още не си проумял това?
Ахмед сведе глава засрамен.
— Да, братко — промълви с едва чут глас — Прав сте. Простете. Моля за прошка.
Смиреното признание на ученика уталожи гнева на Айман. Бившият учител по религия вдигна очи и посочи към небето.
— Съществува закон, който управлява вселената, сила, която я движи. Воля, която я подрежда — каза вече с по-спокоен глас. — Не можем да се отклоним от волята и закона божи нито за миг. Звездите, луната, облаците, природата, всичко се покорява на неговия закон и на неговата воля и така вселената намира своята хармония. — Махна към затворниците в двора. — Човекът е част от тази вселена и следователно законите, които го управляват, не се различават от законите, които управляват вселената. Човешките същества трябва да се подчиняват на божия закон, за да бъдат в хармония с вселената и в мир със самите себе си. Ако, вместо да го сторят, отстъпят пред своите инстинкти и съблазни и отхвърлят шериата, тогава ще влязат в конфликт с вселената, ще се появи покварата и всички проблеми, които наблюдаваме днес в исляма и в света. Ясно ли е?