66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Магнъс се застъпваше за малкия си брат, а това дразнеше дядо им. И понеже не успяваше да уплаши Магнъс, започваше да го бие. Така започнаха посещенията на Магнъс в болницата „Свети Франциск“ в Стикисхолмур, където трябваше да лъже, че е пострадал при невероятни злополуки във фермата.
После Халгримур изтрезняваше, слънцето изгряваше и той пак бе готов за игри с внуците. Но Оли бе прекадено уплашен, а Магнъс — твърде горд.
Баба им наблюдаваше всичко това някак отстрани, сякаш не я бе грижа какво става с внуците й. С течение на времето, Магнъс осъзна, че и тя е била малтретирана.
Фермата бе усамотена. Полето от лава я отделяше от цивилизацията. Животът там се превърна в ад. Магнъс започна да мисли за бягство. Понякога майка им идваше да ги види и за известно време всичко се оправяше, но Магнъс вече бе разбрал, че тя е пияна, а не сънена. Когато се опитваше да й разкаже на какво са подложени, тя просто отговаряше, че „дядо е малко по-строг от татко“.
Над заснежения пейзаж, откъм фермата се чуха гласове — гневният рев на дядо му и пискливите викове на малкото му братче. Горкият Оли! Въпреки че нямаше какво да направи, Магнъс стана и се затича към къщата с надеждата, че появата му ще разсее дядото.
Когато влезе в кухнята, баба му миеше голям тиган на мивката. Караницата изглежда бе спряла.
— Къде е Оли?
— В мазето е май — отговори баба му, без да се обръща.
— Какво прави там?
— Наказан е.
— И за какво е наказан?
— Не ми наглей! — тросна се баба му, но някак без емоция. Често изричаше тези думи. Това бе нейният начин да каже: „Не знам и не искам да знам, така че не ме питай“.
Магнъс изтича по каменното стълбище към мазето. То бе усойно, с бетонни стени и една-единствена крушка. Използваха го за склад. Имаше две помещения: едното пълно с хранителни добавки за добитъка, а другото — с картофи, повечето вече гнили. Вратата на втората стая бе затворена. Зад нея се чуваше плачът на Оли.
Магнъс се опита да отвори, но беше заключено.
— Оли! Оли, добре ли си?
— Не! — викна Оли през сълзи. — Тука е тъмно и картофите са гнусни и ме е страх!
— Светни си лампата!
— Той взе крушката!
Магнъс пребледня от гняв и започна да дърпа бравата с надеждата, че ключалката ще поддаде. Това естествено не стана и той започна да рита вратата.
— Не, Магнус, спри! Ще те чуе!
— Хич не ми пука! — викна Магнъс. Отстъпи назад и се засили срещу вратата с цялата тежест на деветгодишното си телце. Блъсна се в нея и падна на пода. Изправи се и започна да разтрива рамото си.
— Магнус!
Познатото ръмжане. Магнъс се обърна и видя дядо си. Стегнат шейсетгодишен мъж с волева брадичка, стоманеносива коса и студени сини очи. Корав и сърдит човек. Магнъс долови дъха на алкохол, примесен с аромата на енфие, който постоянно витаеше около Халгримур.
— Магнус, марш горе!
— Защо затвори Оли, дядо? Защото се напикава ли? Той не е виновен. Просто винаги от нещо го е страх. Пусни го!
— Казах, марш горе!
— Аз пък казах да го пуснеш! — викна Магнъс с тънко гласче.
Ноздрите на дядо му се разшириха — сигурен признак, че ще стане лошо. Магнъс се присви, но не отмести поглед от очите на дядо си.
— Пусни го!
Халгримур се огледа за подходящо оръжие. Хареса си една стара, тъпа брадва. Вдигна я и пристъпи към Магнъс.
Магнъс искаше да избяга, но остана твърдо на поста си пред картофения склад, разкрачил крака, сякаш бе страж на братчето си. Погледът му бе забит в острието на брадвата.
Халгримур заби дръжката на брадвата в ребрата на Магнъс. Не много силно, но Магнъс бе още дете. Останал без дъх, той се присви. Халгримур замахна с брадвата и го удари по бедрото с плоското на острието.
Магнъс падна. Погледна нагоре и видя как дядо му вдига брадвата над главата си с пламнали от гняв очи. Магнъс се разплака. Не можа да издържи. Проснат на студения под, той чу хлиповете на Оли от другата страна на вратата.
— Марш в леглото! Веднага!
Магнъс закуцука нагоре. Какво друго можеше да направи?