Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Олег, с вносна червена кола. Работи в органите за сигурност, но това е под въпрос. Чудесни отличителни белези — хващаш всеки пети срещнат и със сигурност няма да сбъркаш.
— Но все пак би трябвало да знаете поне на каква възраст е?
— Ми… Някъде към трийсетгодишен. Може и да е малко по-млад. Да, спомена, че жена му е бременна в шестия месец.
Точно така, Олег Жестеров, старши лейтенант от ФСБ. С червен фолксваген. Двайсет и девет годишен. Жена му е бременна. Ясно защо е идвал вчерашният гост на Ира. Да разследва убийството. Добре, нека, няма нищо страшно в това. Разбира се, не е зле да се презастраховат.
— Тоя Мъж не ви е излъгал, Ира. Много съжалявам, но вашият Олег наистина е загинал. Някой е сложил в гаража му взривно устройство. През нощта в петък срещу събота, преди една седмица. Вероятно вчерашният ви посетител ще дойде пак, и то съвсем скоро. Не се страхувайте от него, колегите на Олег се опитват да издирят убийците му и затова искат да проследят къде е ходил и какво е правил през последните дни и най-вече в часовете, преди да загине. Това е съвсем естествено, ние също действаме така при разследване на убийство. Но за всеки случай ще ви дам няколко съвета. Първо, поискайте този мъж да ви се представи и се помъчете да запомните добре какво пише в служебната му карта. Не се притеснявайте да я вземете и разгледате, не бързайте да му я връщате, гледайте я толкова, колкото е необходимо. Ако това не му харесва, то си е негов проблем, а не ваш. Второ, не бива да го лъжете. Ако искате да премълчите нещо, не го казвайте, само не му говорете измислици, за бога! Най-лесно е да хванеш някого в лъжа, обикновено след това започват неприятностите, дори за онези, които нямат никаква вина, освен че са излъгали. Най-добре е да не усложнявате нещата, щом като разговорът няма да е за сестра ви. В историята с Олег няма какво да криете, той е дошъл с вас, останал е известно време, после си е отишъл. Разказвайте всичко това така, както си е било наистина. И ако оня мъж действително ви потърси отново, след разговора с него веднага се обадете на мен или на Каменска, имате телефоните ни.
— Ми ако пак се наложи да ви звъня през нощта? Много ми е неудобно, че днес ви събудих толкова рано…
— Обаждайте се спокойно. Постъпихте много правилно. Знаете ли кое е неудобното в нашата работа? Когато пред очите ни плаче някое изнасилено и пребито момиче, а ние не можем да открием мерзавеца, който е извършил това. Тогава вече ни е неудобно, дори много неудобно.
Той погледна часовника си и лекичко побутна Ира към стълбището.
— А сега тръгвайте, че ще закъснеете за работа.
Вчерашният непознат се появи точно в момента, когато Ира прибираше нещата си в портиерската стаичка. Дори в първия миг й се мярна тревожната мисъл, че започва да се побърква. Сякаш съдбата си прави лоши шеги с нея, като я кара да изживява по два пъти едно и също нещо. Загуби Наташа — след нея си отиде и Олег. Вчера тоя човек дойде и я заговори точно както преди време направи това и Олег. А днес идва точно по същото време, както преди два дни дойде и Коротков. Всичко се повтаря. Или наистина вече е взела да откача?
— Добро утро — поздрави весело той. — Ето ме пак.
— Виждам — намръщено отговори девойката. — И кво ви трябва пак?
— Все същото. Да поговорим.
— Нямам време.
— Но вие приключихте с работата. Отдавна ви наблюдавам, още щом почнахте да чистите. А сега вече изметохте, така че можем да поприказваме.
— Тепърва ще мия стълбището в ей оня блок — упорито каза тя, без да вдига очи.
— Стълбището ще почака. Ние с вас, Ирина Леонидовна, имаме по-сериозна работа.
— Оо, вече станах и Ирина Леонидовна, а? — Лицето й се изкриви в презрителна гримаса. — А към вас как ще благоволите да се обръщам?
— Александър Николаевич. Може да ми казвате просто Саша.
— А документи имате ли си, Александър Николаевич?
— Много естествено — усмихна се той, но дори не понечи да извади картата си и да й я покаже.
— Налага се да ги видя. Много естествено — имитира го тя. — Иначе няма да има никакъв разговор.
Той мълчаливо й подаде служебната си карта и девойката старателно, както я научи Коротков, прочете буква по буква всички данни в нея. Александър Николаевич Ташков. Майор. Началник-отдел. Прочете ги още веднъж, след което върна картата на нейния притежател.
— Е добре, ще приказваме, щом толкова искате — великодушно се съгласи тя. — Само че за малко, щото имам много работа.
— Моля ви, припомнете си дали Олег ви каза къде е ходил през този ден, какво е правил и с кого се е срещал?