Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
И все пак, все пак… Ако следваме тази логика, значи в театъра се случва нещо, нещо, за което знае Лесогоров. И това незнайно „нещо“ все още не се е проявило през първите три дни от събирането на информация. Или се е проявило, но нито Настя, нито Антон Сташис са го забелязали, просто са го подминали, без да му обърнат внимание? Или все пак не се е проявило, защото те не са разговаряли с точните хора? А с кои е трябвало да разговарят? С хората, които знаят? Или с онези, които са готови да разкажат?
Заради обзелото я отчаяние Настя забрави, че чаят е още горещ, отпи голяма глътка и едва не изпищя. Не, не може да се справи тя със загадъчно явление като театъра. Никога не ще може да се справи.
Изми чашите и влезе в банята. Докато стоеше под горещите струи на душа, се опитваше да отмие от себе си отвратителната неувереност в собствените си сили и изведнъж си помисли: „С театъра, разбира се, едва ли ще се справя. Виж, обаче с младия Артьом Лесогоров като нищо мога. Малък е още, за да ми се опъне“.
През целия следващ ден Настя и Антон Сташис обикаляха театъра и се срещаха с всички наред — артистите, които сварваха в гримьорните им, инженерите, енергетиците, електротехниците, шлосерите, сценичните работници, машинистите, служителите от електроосветителската и радиозвукотехническата служби, реквизиторите, счетоводителите, кадровиците… До вечерта на Настя й се наду главата, в която сякаш не би могло да се побере дори грамче нова информация. За сметка на това тя доби много по-добра представа какво представлява театърът като производство, като жив организъм. Само дето и този път не чу нито дума, която да хвърли светлина върху покушението срещу художествения ръководител.
Абсолютно капнала, Настя се тръшна на мекия кожен диван в кабинета на Богомолов и протегна крака. Искаше й се да помълчи и при това по възможност да не мисли. Но не можеше да не мисли.
— Анастасия Павловна, планирате ли още нещо за вечерта? — предпазливо попита Антон. — Или приключваме за днес?
— Вие приключвате — изрече тя през зъби. — Свободен сте, ако искате.
— А вие?
— Аз ще остана. Скоро ще дойде мъжът ми, ще постоим зад кулисите, ще си поговорим с Федотов.
— Ами може би и аз… — подзе Антон, но Настя го прекъсна:
— Не е нужно. Вървете, Антон, имате деца. А ние и без това искаме да видим спектакъла, иззад кулисите ще е много по-интересно.
Сташис се повъртя около вратата още известно време, после решително си облече якето и излезе. Настя затвори очи и се постара да се отърве от неприятното усещане, че главата й е натъпкана с рой бръмчащи мухи. Сега ще дойде Льоша, тя ще го посрещне на служебния вход, ще го доведе тук, в този скъпо мебелиран кабинет, после ще се обади на Федотов и…
Не успя да довърши мисълта си какво точно ще се случи, след като се обади на Федотов, защото звънна мобилният. Настя неохотно отвори очи и посегна за телефона.
— Ася, аз паркирам. Вярно, малко е далечко от театъра, всичко е претъпкано. Къде да отида? — чу гласа на мъжа си.
— Заобиколи сградата на театъра и застани пред служебния вход, сега ще сляза да те взема.
Тя погледна палтото си, окачено до вратата — сега с Антон се събличаха не в служебния гардероб, а направо тук, в кабинета на Богомолов. Реши да не се облича. Едва ли ще трябва да стои дълго на входа, няма да премръзне.
Бързо тръгна по коридорите, като си отбеляза мислено, че днес вече не бърка преходите и вратите. Гледай ти, а само преди три дни й се струваше, че без водач непременно ще се изгуби в тази сграда. Може би пък не всичко е толкова страшно с този театър? Все ще се справи някак, не е нещо непосилно.