Грешката на президента

Не, тя не подозирала, че иска да я разкара, за да вкара вкъщи друга жена. Стига да искал, Леонид можел да го направи и без да я отпраща от Москва. Тя почувствала, че някаква заплаха грози Леонид, и той, разбирайки, че това може да е опасно и за нея, иска да я изпрати някъде, където тя ще бъде в относителна безопасност.

Нина, първата си жена, и сина си Максим Леонид вече бил преселил преди две години в Австрия. Отчасти за да облекчи и за тях, и за себе си тази ситуация, отчасти за да заглуши упреците на съвестта си. Но в по-голяма степен и заради това, че той, както и преди ги обичал и се чувствал отговорен за тях, затова искрено искал да уреди живота им колкото се може по-удобно и щастливо.

Сега Нина Николаевна Бурмеева живеела в собствена къща в едно от тихите предградия на Виена, а синът Максим учел в скъпо частно училище.

Но не само това движело Леонид Бурмеев, когато той изпращал бившето си семейство по-далеч от Москва. Той се страхувал за тях. Та нали семейството при повечето хора е най-уязвимото място. Най-сигурният начин да притиснеш някого, да го накараш да прави каквото искаш, да плати каква ли не астрономическа сума — е да откраднеш детето или жена му. Леонид обичал своя Максим и като човек пресметлив и практичен, разбирал колко опасно е да бъдеш не само банкер, но и близък роднина на банкер.

Татяна той държал при себе си. Но и към нея денем и нощем била прикрепена охрана. Това изглеждало достатъчно. И изведнъж — идеята за чужбина. Татяна не само не била глупачка, тя доста добре съобразявала. Но в тази ситуация всяка би разбрала — облаците над главата на Леонид се сгъстяват. Животът му и този на неговите близки е в опасност.

— Какво става? — попитала тогава Татяна. — Какво се е случило?

— Нищо — свил рамене Леонид. — Просто ми се струва, че имаш нужда от почивка. Есен е. Времето се разваля. Помисли си, само след ден — и си на плажа някъде на Канарските острови.

Той се опитвал да говори спокойно и уверено, но Татяна усещала фалша.

— Леонид — казала тя също тъй спокойно, — хайде да си поговорим открито. Какво става? Някой те заплашва ли? Искат ли нещо от теб?

Леонид заговорил за нейната мнителност и развинтеното й въображение, но Татяна явно усещала в тона му тревогата. И твърдо решила да не заминава никъде. Отчасти това било предизвикано от инат: или да й обясни всичко открито, или тя никъде не мърда.

И тя останала.

Струвало й се, че усеща как с всеки изминат ден се нажежава атмосферата в дома им. Леонид станал мрачен и раздразнителен. Не разговарял с никого и два дни поред, седейки сам в своята шикозна кухня, обзаведена по последната дума на западната битова техника, се напивал тихо и по руски. Сам.

После започнали обажданията по телефона. Всичко това не било случайно, защото домашния телефон на Бурмееви знаели само най-близки хора. Веднъж Татяна сама вдигнала слушалката. Когато Леонид я видял, грубо я изтръгнал от ръцете й — такова нещо досега не се било случвало. Той дори не искал да чуе какво му говорели, а само мръсно изпсувал и треснал слушалката.