Дясната ръка на Бога

— Радвам се да ви видя, милорд — изрече кралят с мазен глас, видимо признаващ превъзхождащите сили на Лийт — и също тъй видимо недоволен от принудата да го стори. — А къде е вашият съветник? Сакатият младеж? Надявам се, че той също е добре?

Погледът на владетеля се плъзна по лицата на онези, застанали начело на войската, но не откри този, за когото питаше.

— Брат ми е добре — отвърна Лийт, — но днес лично ще говоря от свое име. И в името на споразумението, копие от което ти нося сега като напомняне за вричането ти.

Един слуга повдигна запечатан документ и препусна напред, за да го постави в ръката на краля.

— Дойдох да поискам помощта ти във време на война. Ще ни предадеш командването над армията си. Можеш да запазиш малка част от силите си в Мерциум, която да защитава града по време на отсъствието ти.

— Но, милорд, срещу кого ще се сражаваме? Не ми е известен враг, който да смърсява земите на Строукс. — Тогава владетелят осъзна смисъла на думите. — По време на отсъствието ми? Не искате да кажете, че…

— Искам — отвърна Лийт. — И преди да си се унизил в по-голяма степен пред хората си, каним те да обсъдим нещата в шатрата ни.

Там кралят на Строукс оживено се опитваше да разубеди Лийт и Компанията, но в крайна сметка не му оставаше избор. Носителят на Джугом Арк със задоволство разбра, че макар кралят да е узнал за приближаването на армията едва снощи, за един ден съумял да събере четири хиляди бойци, като утре по залез броят им можел да се удвои. Това щеше да улесни нещата. Кралят щеше да придружи войниците си на изток, за да е сигурна лоялността им, а най-големият му син щеше да управлява в негово отсъствие.