Дясната ръка на Бога

Херцогът се изпъна още повече.

— Отказвам да изпълня нареждането му, както той е предвидил — гордо заяви той. — Предпочитам да погина от огън, отколкото да го използвам, за да откупя жалък живот.

Облеченият в черно пратеник го зашлеви през устата. Повечето от околните войници не бяха чули думите, но разбраха значението им.

— Така да бъде — заяви слугата. — Всеки от рода ти, който храни подобни предателски виждания, да пристъпи напред, за да погине редом със слабоумния си първенец. Иначе поемате призори, за да дадете урок на онези селяни. Има ли други, които ще пламнат край глупавия си херцог?

Двадесетима мъже пристъпиха напред. Херцогът се усмихна широко — не очакваше някой да се присъедини към смъртта му. Сетне още неколцина се присъединиха към тях, както и един боец със зелен нагръдник, указващ потекло от Биринж.

— Ти не си преценяван тук! — кресна му слугата.

— Така е — гордо отвърна старият боец. Гласът му носеше силен акцент. — Ти и твоят господар бивате съдени, ти, той и всички ние. Делото, което искаш от рода Рудос, е противно на истинския войник. Не мога да стоя безучастно.

— Тогава изгори редом с тях, изкуфял глупако! — кресна раздразнено слугата.

— Избирам да умра с чест! — провикна се възрастният мъж, докато биваше привързван към набързо струпаната клада. Алените следовници на херцога подкрепиха думите му с вик. Сетне те също бяха вързани, а в краката им бяха струпани клони. Стела се възхищаваше на храбростта им, но знаеше, че няма да може да понесе гледката, затова подири укритието на паланкина. Час по-късно, когато и последните писъци бяха затихнали, тя бе започнала да изпитва съмнение от мъдростта на постъпката си — надали същинската гледка е била по-лоша от това, което бе породило въображението й. Но пък знаеше, че пред ориста, която й готви Рушителят, изгарянето на клада би било за предпочитане. Ужасяващо знание.