Дясната ръка на Бога

— Защо не си му казал, потомъко на Стейн? Защо иначе си бил призован отвъд пустинята, ако не, за да го наставляваш?

В гласа се долавяше сила. Лийт усети влиянието на словоплетството — сега вече бе разбрал названието на странната мощ, която бе усещал многократно от началото на това приключение.

— Ще започна да го наставлявам, когато той се съгласи да бъде наставляван — рече Фемандерак. — Макар да ми се струва, че така дори е по-добре.

Мъжът от Инч Чантър повдигна рунтавите си вежди, сетне се засмя.

— Не е бил готов. Все още не е готов. Не иска да бъде готов. Но трябва да се научи! — Той се вторачи в Лийт, който от своя страна се опита да не трепне под бухаловия взор. — Трябва да разшириш знанието си, и то бързо. И да започнеш да се вслушваш в онези, предвидени да те учат.

— Как така аз съм единственият, който не знае какво трябва да правя, а пък всички останали знаят?

— Как така все още не знаеш какво трябва да правиш? — отвърна Джетарт.

— А ти знаеш ли? Питам те учтиво. — Начинът, по който Лийт натъртваше сричките, обезсмисляше последните думи.

— Не аз съм определеният да те уча.

Лийт скочи на крака, при което издърпа Джугом Арк от пръстите на уайдуза.

— Защото не знаеш.

— Може би е така — отвърна му Джетарт.

— Тогава сам ще открия отговорите. — Лийт се отдалечи от огъня.

Фемандерак го последва. Без значение колко бързо вървеше младежът или в каква посока поемеше, философът не изоставаше. Гневните стъпки на Лийт го отведоха далеч от лагера; край часовоите, които не се осмелиха да се обърнат към младежа с огнената Стрела; сред полята на Строукс — и Фемандерак продължаваше да го следва. Скоро юношата от Лулеа започна да тича, отново разгневен от нелепостта на постъпката си и от това какво щяха да си помислят лозианите за него. Спря едва когато преследвачът му го хвана за рамото.

— Седни, Лийт. — Лицето на философа беше скрито в мрака. Допирът на ръката му и гласът му бяха единственото нещо, указващо присъствието му. — Седни и ме изслушай.

Лийт приклекна на земята, а Фемандерак продължи.

— Трябваше да ти кажа. В началото само го подозирах. Едва когато ти изпрати Огъня, за да посочи лозианите в тълпата, осъзнах какво означава това. Трябва да ти се извиня.

— Кое си подозирал? За какво говориш? Защо уайдузът не бе изгорен?

— Ще обясня всичко, Лийт. Моля те, не ме прекъсвай. Онези фалтанци, които са потомци на Първородните, носят Огъня в себе си. Това е същината на завета, който Богът им е поверил. Но не всички хора са въплъщение на Огъня. Някои от фалтанците произхождат от елемента на Земята, като уайдузите и децата на Мъглата. Други водят произхода си от Въздуха, като например фенните. Има и следовници на Водата.