Годината на Кобрата [bg]

Проклет да е Ай! Тутанкамон зове за мъст! Нямам доказателство, а само шепот в сърцето си и безкрайна безутешност. Ай няма да ме остави да живея още дълго. Погребението на Тутанкамон ще се състои утре, а днес Пазителите ще бъдат преместени в гробницата да бдят. Ще сложа това последно писмо в една от празните дупки и ще запуша отвора с хоросан. Ще остана трезвен, докато хоросанът изсъхне, а после ще се напия до забрава. Утре ще напусна Малгата. Ще унищожа всичко, до което Ай би могъл да се докопа, ще взема само съкровищата и ще отида да планирам отмъщението си.

Първо, имам голяма вяра в теб, Маху, Песоглавецо от Юга. Ти си роден да оцеляваш. Ако четеш това и имаш достатъчно воля, енергия и средства, ти ще бъдеш моето отмъщение. Второ, не знам какво таи в сърцето си Ай, но мисля, че има тайни копнежи за власт. Той е от племето хабиру и изкривеният му мозък мисли, че той е Месията. Може да се опита да обърне Египет наопаки и да унищожи онези, които му се противопоставят. Не мога да оставя нещата на случайността. Ай се мисли за най-великия фараон, а е просто едно дребно човече със зло сърце и тясна душа. Изпраща една от неговите жени — знаеш я, онази курва Амедета — да гали слабините ми и шепне в ухото ми. Сподели как Ай много искал Бокала на славата, бокала на Аменхотеп Великолепни. Скоро ще отстъпя пред молбите й и ще му изпратя чашата, но не и преди да съм свършил с нея. Спомняш ли си градинарските си дни по време на заточението си? Отглеждаше билки и дестилираше отрови, създаваше нови смеси. Показа ми как да боядисам вътрешността на чашата, да я намажа с отрова, която постепенно се отделя като незабележим прашец и смъртта настъпва бавно, без жертвата да подозира източника. Това ще сторя с Бокала на славата. Ще избягам в Тайнственото убежище. После ще ударя, и то силно! Що се отнася до теб, стари приятелю, знаеш, че скоро някогашните дни на нашата слава ще се отмият като сълзи под дъжда.