Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Годината на Кобрата [bg]
Годината на Кобрата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Годината на Кобрата [bg]

Электронная книга - «Годината на Кобрата [bg]». Краткое содержание книги:

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 109
Перейти на страницу:

Сърцето на господаря ми страдаше. Ставаше все по-мълчалив и вглъбен, като отшелник, затворен в собствения си дворец. Често изпадаше в транс, отново се превръщаше в малко дете, сякаш жаден за дните, когато баща му управляваше. Направих каквото ми бе по силите. В някои дни Тутанкамон се отърсваше от тези детски пристъпи и говореше за родителите си и за култа към Атон. Нямаше как да му помогна. Чувствах се като лодка без кормило и гребла по бързеите на бурна река.

Спомних си разговора ни за Пазителите и тайните, които пазят. Истината разкрих не в резултат на усилия, а съвсем случайно, както понякога се случва. Сигурно си спомняш онези две статуи, Пазачите, шабтите, които донесохме в двореца от съкровищницата на баща му: ти ги постави да пазят покоите на Божественото дете. Една вечер, когато отново бе изпаднал в детинско настроение, Тутанкамон пропълзя под една от статуите и точно като малко дете започна да чопли хоросана под едната пола. Отидох да му помогна и забелязах стърчащия край на свитък папирус. Четири такива дупки имаше. Във всяка се намираше документ, изписано от ръката на самия Ехнатон предсказание за онова, което ще се случи в Египет. Маху, мой близки приятелю, унищожих ги. Ако попаднеха в ръцете на Ай, или дори по-лошо — в тези на Хоремхеб и Рамзес, народът хабиру нивга не щеше да намери покой.

Пророчествата говореха за времена, когато незнайният Бог ще събере народа на хабиру около себе си и ще го изведе с огън, меч и чудни знаци от Египет. Как тогава той ще накара слънцето да залезе по обед и ще затъмни земята посред бял ден. Как ще превърне празниците на Египет в погребения, а веселието — в скръб. Как народът на хабиру ще бъде преведен в Ханаан — земя на мед и мляко — по време, когато Египет и неговите богове и армии ще бъдат застигнати от разрушение. Как народът ще бъде поведен от велик водач, мъж, който ще срещне Бога лице в лице, албинос със зачервени очи и заекваща уста, но с огромно сърце. Как Египет е посял буря и ще пожъне вихрушка. Но това ще бъде само началото на един нов свят и нов договор между Бога и човеците.

Прочетох тези неща в тихите часове на нощта и усетих как неописуем ужас изпълва душата ми. Това ще се сбъдне и мощта на Египет не може да го предотврати, макар че не знам какво точно ще се случи. Прочетох пророчествата и ги изгорих. Не смеех никому да кажа какво сме сторили ние, Чедата от Кап, за да предизвикаме всичко това. Погледнах назад. Сякаш всички вървяхме по някакъв път, но не знаехме каква е крайната цел. Избродирахме гоблен, без да разбираме какво изобразява. Не разбираш ли, Маху, всички бяхме в капан. Макар да бяхме зли, Бог ни държи близо до десницата си, за да ни използва за своите цели.

Злините следваха една след друга. Пророчествата бяха открити и унищожени. Тутанкамон изпадна в пристъп. Бях там, когато се случи. Заклевам се в истината: Тутанкамон влезе в спалнята си, нетърпелив да говори с любящата си съпруга, и я завари в леглото с дядо й. Това бяха последните думи, които ми прошепна, преди сърцето му да се отдалечи и да изпадне в онзи сън, побратим на смъртта. Живя много дни, понякога легнал като глух, понякога в конвулсии и треска, при които удряше врата си в рамката на леглото. Направих каквото можах, но бях сам. Ай вече протягаше врат като кобра, съзаклятничеше и планираше, лъжеше и подкупваше, като се обявяваше за фараон. Още преди Тутанкамон да почине, жреците на уабета поеха властта, водени от онова управлявано от Ай влечуго — Амендуфет. Забранено ми бе да се грижа за принца. Заявиха ми, че няма какво повече да направя. Наложи се да се съглася. Само за едно нещо помолих Ай, като Лекар на присъствието: когато обявят смъртта на Тутанкамон, да ми бъде позволено да извадя сърцето му и да го сложа в свещения скарабей преди запечатването на ковчега. Това благоволение ми бе отказано.

Така че ти разказвам това и се кълна в собственото си сърце и всякаква надежда да видя светлината на вечността, че Тутанкамон беше убит. Беше побутнат към Далечния запад. На Ай му омръзна да чака, да гледа Тутанкамон да крее в сън, който сякаш нямаше край. Разбира се, думите ми ще бъдат пренебрегнати като излезли от устата на злостно сърце, на пиян глупак. Ще поискат доказателство, ала то лежи в онази гробница.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)