Годината на Кобрата [bg]

Плановете ми може да са се превърнали в пепел, но каквото ми бе по силите, сторих. Набила е от хабиру. Баща й се кланяше пред Единствения. Нека и двама ви закриля. Разказвах на Набила за теб и я разсмивах. Мисля, че вече те харесва, макар да не те е срещала. Така че, Маху, изглежда, в теб има все пак някакво добро.

Когато заминахте, животът стана по-ведър. Не смеех да посетя Мерт, за да не насоча подозренията на Ай към нея, още повече че влагах всички сили да се правя на пиян малоумник. Изпратих Хоремхеб и Рамзес на пристанището. После само седях и наблюдавах как Ай плете мрежата си. Маху, признавам пред теб, всички ние ще платим цената на провала си: убихме Нефертити, а трябваше Ай да затрием. Той е маната по розата. Той има душа на мангуста и родено за интриги сърце, както на ястреба за летене. Натрупал е съкровище, създал е войска, подкупил е жреци и писари. На себе си гледа като на въплъщение на Египет. Господарят Тутанкамон бе само прашинка в окото му.

Та какво имам да признавам? Признавам убийство, смъртта на две деца. Ако оживееш, ще чуеш, че прекрасната съпруга и царица на Тутанкамон е заченала две деца. И двете бяха недоносени и мъртвородени. Аз ги убих. Нямах избор. Анхесенамон е зла като дядо си. Спеше с Тутанкамон и прилагаше изкусните си игрички. Добрият ни господар ми бе признал в моментите на проясняване, че няма собствено семе. Тутанкамон, дано Господарите на светлината се грижат за него, беше импотентен, ялов, пресъхнал като пречупен клон. Той не можеше да дари деца, но Ай можеше. Аз подозирах, а Божествения знаеше, че Ай посещава спалнята на внучката си и под погледа на онази кучка Амедета й доставя удоволствие и я опложда. Ай мечтаеше за това как става баща на собствената си линия чрез собствената си плът — според мен, безкрайна мерзост. Тези деца щяха да са прокълнати. Те нямаше да донесат светлина и мир на Царството на Двете земи. Ето защо тайно давах на Анхесенамон отрови, които да пресекат този живот в зародиш. Не съжалявам. Нека Маат претегли сърцето ми на своите теглилки на истината: онези деца не биваше да се раждат. Възможно е Ай и Анхесенамон да са подозирали, но нямаха доказателства. Две жадни за власт кобри! Злото им дело имаше свой собствен черен живот, като демон, пуснат на свобода из коридорите на двореца. Пред останалите закриляха Тутанкамон, но тайно му се подиграваха, че е син на митанийската принцеса.