Годината на Кобрата [bg]

— Скарабеят за сърцето — продължих спокойно аз. — Тук ли е? Няма значение… За кого работиш, Амендуфет?

— Как за кого? За теб, господарю.

— Кажи къде из града си бил днес.

— По разни задачи.

Вдигнах бокала и го притиснах към бузата си, погледнах Джарка и кимнах. Амендуфет бе очевидно притеснен. Собек се приведе напред и зацъка с език.

— Спомняш ли си това?

Преди да успее да избяга, Джарка нахлузи примката през главата на Амендуфет и я затегна.

— Малко оставаше Рамзес да те довърши, ако не се бях намесил.

Джарка понечи да затегне възела, но аз вдигнах ръка.

— Обещавам ти — прошепнах, — че ще излезеш оттук жив, ако ми кажеш истината. Призови господарката Маат! Излъжеш ли, ще умреш, а по това време утре жена ти и децата ти ще се присъединят към теб.

Амендуфет поклати глава.

— Убий го! — наредих аз.

Джарка затегна примката. Ръцете на Амендуфет потрепериха и отскочиха като птичи крила.

— Милост!

— Ще ти помогна, Амендуфет. Ако излъжеш, Джарка ще те убие, после ще вземе наемници и ще отнеме живота на семейството ти… — наклоних се по-близо, наплюнчих пръст и го доближих до една от лампите, докато загаси пламъка с пукот. — Така че играта започва. Запомни, излъжеш ли — умираш. Станал си шпионин на лорд Ай. Трябва да е чул за случилото се при гробницата. Така ли е?

Амендуфет кимна.

— Правеше се, че си мой шпионин, но, разбира се, лорд Маху е никой? Нали?

— Да — изпелтечи той.

— Нашият дебел ковчежник бе разбрал, че можеш да бъдеш сплашен, и затова нямаше нищо против да умреш.

Отново кимване.

— Добре — потрих ръце аз. — Мисли за жена си и децата си. Справяш се добре! Сега ми кажи, лайно такова, когато Златното дете — Тутанкамон, Господаря на Двете земи — бе погребано, сърцето му беше ли с него?

Амендуфет преглътна шумно.

— Не знам.

Джарка затегна примката.

— Наистина не знам — изплака той, — освен едно нещо. Попитах лорд Ай дали да изпратя скарабея за сърцето на жреците на уабета и отговорът му ме заинтригува. Каза, че сам ще го занесе.

— И?

— По-късно попитах жреца на параклиса при уабета дали е получил скарабея. Той каза, че не го е виждал.

— Сигурно си се озадачил — обади се Собек. — Ако човек бъде погребан без сърцето си, неговата ка е безсилна.

— А Набила? — попитах тихо аз.

Джарка затегна още повече.

— Лорд Ай се страхуваше от нея. Знаеше за връзката между нея и лекаря Пентжу. Каза, че иска да я види.

— Лъжец! — изревах аз. — Проследил си Набила. Ти си информирал Ай, че тя ходи в Тайнственото убежище. Върнал си се от тази страна на Нил и си я причакал в палмовата горичка между пристанището на Изида и този дом. Казал си й, че искам да се срещнем в града и тя, разбира се, ти е повярвала. Какво стана с Набила?