Годината на Кобрата [bg]

— В безопасност сме — прошепна и посочи струпаните пред дупката отломки. — Онова ще скрие светлината.

— Не я пазят. Толкова малко хора знаят, че е тук.

Вдигнах факлата. Коридорът беше мрачен, стените — голи. Подовете бяха леко наклонени надолу и ние притичвахме до отсрещните стени. Сигурен бях, че няма да има капани поради прекалено бързото погребение. Започнахме да пробиваме втората врата и не след дълго преминахме оттатък с факлите напред. Вдигнахме ги и се сепнахме при вида на залата със съкровища, която се разкри пред очите ни. Преддверието беше пълно със скъпи предмети: прекрасни топове плат, красиви легла с формата на митични животни, инкрустирани с драгоценни камъни. В едно от тях разпознах сватбеното легло на Ехнатон, изработено от абанос и слонова кост, с издялани статуи на Бес и Хатор върху краката. Покрай стените бяха наредени златни колесници със сребърни колела и златни пръти, а на тях — окачени поводи от кървавочервена кожа, украсени с цветни стъкла във фина златна мрежа. В ъглите бяха окачени знамена със златни ястреби. Имаше столове и тронове, украсени изкусно със сребро и лапис лазули, сандъци и ковчежета, малки столчета и украшения.

Погледнах надясно и видях запечатаната врата към погребалната зала, пред която стояха Пазителите. Вдигнах факлата и тръгнах бавно към тях. Бяха поставени върху папирусови постелки един срещу друг, в характерната поза с левия крак леко напред, жезъл в едната ръка и боздуган в другата. Бяха високи над два метра, изваяни от дърво и хоросан, а голите части бяха покрити с черна смола. Кърпите на главите, широките яки, полите, налакътниците и гривните бяха облицовани със злато. На челото на всеки от тях се намираше нападащата Уарея с диамантени очи. Бяха шабтите от царския дворец.

Със Собек загубихме всякаква представа за опасността. Аз огледах и двете статуи много внимателно. И двете бяха с дълги разкроени поли. Опипах подгъва на едната и изстенах разочаровано. В основата, близо до дървените стъпала, имаше запълнени с хоросан дупки. Те бяха отворени, а самите дупки, очевидно издълбани за поставяне на папирусови свитъци, бяха празни. Отидох при статуята отдясно. И тук в предната част на триъгълната пола имаше две дупки. Тук обаче хоросанът си беше на мястото. Взех една кама и го изчоплих и извадих по един свитък от всяка от дупките. Бяха все още гладки и меки. Намерих онова, което търсех.