Годината на Кобрата [bg]

От Пентжу, придворен лекар, до Маху, Песоглавеца от Юга, добро здраве и поздрави, живот и богатство. Може би ще прочетеш това, като се върнеш, а ако си мъртъв, ще ти разкажа всичко в Залите на вечността. Не ми остава дълго да живея. Дните ми са преброени. Предачът на времето ще отреже влакното и аз ще потъна в тъмнина. Пиша през сезона на горещините, докато цял Египет е в очакване на Разлива. Божественият ни господар, Тутанкамон, лежи в ковчега, подготвен набързо за пътя си към Далечния запад. Как ще разгневи това боговете! Как ще скърби майка му! Как горчиво би проклинал баща му, ако знаеше истината! Колелото се завъртя, сезоните се смениха. Аз знам истината. Ехнатон е прокажен и се крие в Долината на Мъртвото море, дълбоко в сърцето на Ханаан. Принцовете на онази земя не са вече приятели на Египет. Вече не целуват картуша на фараона. Кипят от желание за бунт.

Изпратиха те на север при хетите да преговаряш за мир, който не съществува; да шепнеш благи слова в ушите на Вредителите, за които тези слова са просто прах на вятъра. Хоремхеб и Рамзес (като малки деца са, не мислиш ли?) потеглиха с маршова стъпка на север с цялата мощ на Египет. Ай несъмнено се весели, като ни гледа как играем по неговата свирка. Иска да ви премахне от пътя си. Само боговете знаят дали ще се върнете. Ай тайно преговаря с хетите. Плете зловещи паяжини и може да ги използва, за да се отърве от Хоремхеб. Ти трябва да умреш. Ако хетите не те убият, онзи гнусен шпионин на Ай — Мерире, ще изпълни задачата, но не и преди да го заведеш на юг. Ай иска да знае дали Ехнатон е още жив и ако е така, Мерире ще се опита и него да убие. Но ако четеш това на някое сигурно място, тогава значи ти говоря неща, които вече знаеш.