Годината на Кобрата [bg]

Светещата маса на величествения храм на Амон в Карнак бе окъпана в слънчеви лъчи. Ослепителните бели колони с формата на папирусови цветове отразяваха утринната светлина. В далечината отекваше дълбокият бълбукащ рев на събралата се по дължината на Авенюто на сфинксовете тълпа. Десетки хиляди тиванци се бяха стекли да гледат как Ай, Божествения, Владетеля на Двете земи приближава в бавна процесия, за да извърши жертвоприношение. Множество ескадрони от колесници на Нахтимин водеха процесията, а в прахоляка следваха главните офицери на армията, обградени от слуги с огромни, напоени с парфюм щраусови ветрила, с които да пъдят миризмата. Армейските оркестри с флейти, барабани и тръби огласяха с маршовия химн на войниците. Жреци с бръснати глави, бели роби и рамене, украсени с кожи на леопард, пантера и ягуар, ръсеха светена вода и държаха купи димящ тамян. Потта, парфюмите, прахта и пушекът се смесваха ведно.

В сърцето на процесията се намираше Ай — величествен с Двойната корона на глава и тоягата и жезъла в ръце; горната част на тялото му бе загърната в немеса — свещеното наметало на фараона, а прекрасно избродиран колан обгръщаше кръста му. По-надолу тялото му бе обвито в множество дипли. Носеше свещените ръкавици, на краката му бяха златовърхите сандали, които се намираха върху сребърно столче с крака, издялани във формата на пълзящи в смирение нубийци, кушити и други народи на Деветте лъка. Около него се бе струпала божествената аристокрация на двора: пазачът на парфюмите, държачът на царските сандали, управителят на кабинета, божествените бащи и пророците от храмовете, писарите от Вътрешния кръг — все твари на Ай. Разбира се, ние също бяхме там, Чедата от Кап, членовете на Царския кръг: Хюйи и Майа в разкошни роби, Хоремхеб и Рамзес в бляскави златни яки и сребърни емблеми. И аз. За последен път.

Преминахме покрай двата огромни пилона на входа към храма и навлязохме в огромното пространство — повече от двеста декара — истинска гора от гранит, която включваше храмове, пилони и дворове. Последвах царската процесия през обкованите с абанос врати надолу към Светинята на всички светини, където статуята на бога чакаше безмълвно с чудовищната, украсена с щраусови пера кърпа за глава и лъскави очи от емайл. В такива случаи винаги се питах дали хората около мен наистина вярват в онова, което всички правехме.

Хорът запя: