Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безбожникът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безбожникът [bg]

Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:

След битката при Граник, когато разбива войската на Дарий Трети, Александър Македонски кръстосва Запада на Персийската империя като гладен хищник. Градовете падат един след друг в негова власт. Но когато Александър навлиза в току що завоявания Ефес победният ход на кампанията му е застрашена от поредица от убийства. Загиват видни граждани на Ефес, носят се всевъзможни слухове, има опасност да бъде опетнено името на младия цар, които е обещал да въведе ред и законност в разкъсания от партийни борби град. Най-вероятният извършител на убийствата е загадъчен персийски шпионин, известен само под прозвището “Кентавъра”.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 125
Перейти на страницу:

Царят седна с кръстосани крака върху картата, загледан в Милет.

— Как да се справя с флота, Теламоне?

— Изпрати твоите бойни кораби.

— Не им вярвам, а и нямам достатъчно.

— Помоли се за буря.

— Какъв беше онзи стих от Еврипид? — попита Александър, бърчейки устни. — А, сетих се.

И досега говореше безумно, но това е разрушителна лудост.

Как мога да го превзема? Мисли, Теламоне. Може да се моля за буря, но боговете да не ми отвърнат. А флотата ми е малка и несигурна.

— Може би е невъзможно да превземеш Милет. Или трябва да обсадиш града? Да го попариш с дълга обсада като грозде, необрано от лозницата?

— Това не ми подхожда — прошепна Александър. — Аз съм новият Ахил — той продължи да цитира „Илиада“-та:

Да бъдеш винаги най-добрият в битката и да изпъкваш пред всички.

Казах, че ще превзема Милет и ще го направя. Баща ми превзе Ефес, но го изгуби. Аз ще задържа и него, и всички градове на Дарий.

— „Така че някой ден всички да казват, че е бил много по-способен от баща си.“ — промърмори Теламон, също цитирайки „Илиада“-та.

Александър вдигна глава.

— Ти си мислиш, че това е ключът към всичко, нали? Да докажа, че съм по-способен от баща си? Ако Филип може да има статуя в храма на Артемида, защо Александър да не постави там портрета си? Но аз не съм Филип — продължи Александър, сякаш говореше на себе си. — Аз не съм Парменион. Аз съм синът на Зевс. Аз съм син на бог. Ще задържа Ефес и ще превзема Милет, но как?

Той силно смушка Теламон в ребрата. Лекарят отблъсна ръката му.

— Аз съм твой приятел във война и мир — предупреди той, — но не съм ти роб.

— Не, не си — Александър го потупа по рамото и скочи на крака. — Но аз ти дадох загадки за разрешаване, Теламоне, и ти ще ги разрешиш. Не, почакай ме тук. Ще се облека и ще изпратим Апелес до дома му.

Десета глава

„Но Александър, който знаел, че ако има възможност, народът на Ефес ще преследва виновните… и от омраза ще избие и невинните… сложил край на това.“

Ариан, „Походите на Александър“
Книга 1, глава 18

Теламон зачака в приемната, докато Александър тръгна по късия коридор към личната си баня. Навън се чуваше тропот от маршируващи крака, блъскането на цимбалите, чистите тонове на флейтите, под чиито звуци музикантите и танцьорките се подготвяха за вечерното пиршество. Той отиде до прозореца и погледна. Хефестион стоеше под една смокиня и гледаше нагоре към царските покои. Когато разбра, че Теламон го е видял, той се отдръпна навътре в сенките.

— Вечно наблюдателен — прошепна лекарят.

Хефестион, върлинестият приятел на царя, верният Патрокъл, се суетеше около своя царствен господар като майка около детето си, особено когато слуховете за дебнещи убийци зачестиха. Теламон закрачи из стаята. Едва не се препъна в костен лък и колчан със стрели, които бяха изпаднали от една ниша. Сложи ги обратно и се върна при картата. Коленичи и се загледа в пристанището на Милет, в реката Меандър, която се вливаше в залива на Микал, и в остров Ладе. Изучаваше картата, проследявайки я с пръсти. В спалнята си Александър запя македонския боен химн. Теламон взе парче пергамент и стилус. Нарисува груба карта на Милет и околностите му. Подскочи, когато Александър, промъкнал се безшумно като котка, докосна рамото му.

— Доста добра прилика — промърмори царят. — Какво предлагаш, военачалнико?

— Аз съм лекар — Теламон погледна към картата. — Персийската флота е на път. Стотици триреми, които могат да носят, освен екипажа си и много войници — той си припомни своите пътешествия по море, свирепите бури, морската болест и епидемиите. — А ние имаме сто и шейсет бойни кораба?

— Точно така. Наредих на командира на флотата да заеме позиция близо до остров Ладе, да не влиза в битка с персите, но да блокира входа на пристанището. Той скоро ще заеме позиция — гласът на Александър пресекна. Теламон подозираше, че царят не му казва всичко.

— Няма ли персите да си пробият път? — попита лекарят.

— Не, няма, твърде опасно е.

— Ами заливът на Микал?

— Много е стръмно, като изключим устието на Меандър — Александър почука с пръст по начертаната карта.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)