Съдбовният кораб [bg]

Единственият останал затворник беше млад мъж. Беше удрян с юмруци и душен, когато го бяха пленили, но освен синините и отоците, не изглеждаше да има други наранявания. Няколко робски татуировки се прокрадваха по бузата му. Имаше гъста, сплъстена, буйна кафява коса, която червената му кърпа не успяваше да укроти. Лешниковите му очи гледаха едновременно уплашено и дръзко. Седеше на палубата, с ръце, вързани на гърба, а глезените му бяха оковани един за друг. Брашън стоеше над него, с Лавой до рамото му. Янтар стоеше назад от групата, силно стиснала устни. Не криеше неодобрението си. Шепа моряци се размотаваха по главната палуба, за да гледат разпита. Сред тях беше и Клеф. Алтея се загледа в него, но ококорените очи на момчето бяха фиксирани върху пленника. Само двама от татуираните моряци присъстваха. Лицата им бяха сурови, погледът — студен.

— Разкажи ни за Кенит. — Гласът на Брашън беше равен, но тонът му издаваше, че не го подканва за първи път.

Пиратът, седящ на палубата, упорито се взираше пред себе си. Продължи да мълчи.

— Нека опитам аз, капитане — помоли Лавой; Брашън не му забрани. Здравият първи помощник клекна до мъжа, сграбчи косата му и го принуди да срещне погледа му. — Нещата са следните, красавецо — изръмжа Лавой. Усмивката му изглеждаше по-зле и от озъбване. — Можеш да ни бъдеш полезен и да говориш с нас. Или можеш да полетиш зад борда. Кое да бъде?

Пиратът вдиша накъсано.

— Без значение дали ще говоря, или не, политам зад борда. — Алтея долови в думите му леко ридание и изведнъж ѝ се стори по-млад.

Отговорът му обаче пробуди у Лавой жестокост, а не съжаление.

— Говори тогава. Никой няма да разбере, че си го направил, и може би ще те дрънна по главата, преди да те оставя да потънеш. Къде е Кенит? Това е всичко, което искаме да разберем. Носиш неговият символ. Трябва да знаеш къде акостира.

Алтея хвърли невярващ поглед на Брашън. Тя искаше да узнае много по-съществени неща. Беше ли оцеляла някаква част от екипажа на Вивачия? Как беше самата Вивачия? Имаше ли някакви надежди да я откупят? Но Брашън не продума и дума. Плененият поклати глава. Лавой го зашлеви, не силно, но плесницата бе достатъчна, за да го събори. Преди да е успял да се изправи, Лавой отново го сграбчи за косата и го завлече обратно в седнало положение.

— Не те чух — подигра му се той.

— Да не би да го… — поде яростно Янтар, но Брашън я прекъсна отсечено.

— Достатъчно! — Приближи се и се надвеси над затворника. — Говори с нас — предложи той. — Кажи ни каквото искаме да знаем и може би няма да се наложи да умираш.

Пиратът пое хриптящ дъх.

— По-скоро бих умрял, отколкото да предам Кенит — смело отвърна той. Внезапно поклащане на главата му я отскубна от захвата на Лавой.

— Ако предпочита да умре — ненадейно предложи Парагон, — аз мога да му помогна с това. — Изведнъж гласът му изкънтя по-силно. Злобата, съдържаща се в него, накара косъмчетата по врата на Алтея да настръхнат. — Хвърли го към мен, Лавой. Ще проговори, преди да го предам на морето.