![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисли после, момче! Сега ела.
Думите му извадиха момчето от транса му и то последва Брашън, който се втурна към края на кораба. Стори му се, че в същия момент корабът набра скорост. За кратко почувства облекчение, тъй като Алтея не го беше последвала във втурването му към битката. Трима от собствените му мъже се въргаляха на пода и си разменяха удари с един пират сякаш това беше кръчмарска свада. Той ги подмина и пресрещна острието на татуиран мъж с искрящо плешиво теме. Брашън позволи на мъжа да парира острието му с лекота, така че той да може да се хвърли покрай него и да прободе истинската си цел: пиратът, който тъкмо прехвърляше крак през парапета. Докато мъжът падаше, стиснал гърдите си, Брашън заплати за дързостта си — плешивият пират замахна към него и той едва успя да избегне посичането, хвърляйки се настрани. Усети как острието закачи ризата му и плата се разпори. Миг по-късно усети пареща болка надолу по ребрата си. Чу дрезгавия, ужасѐн вик на Клеф, след което момчето се гмурна в битката. То се съсредоточи в ниското и замушка мъжа в краката и прасците. Изуменият пират отскочи назад в опит да избегне прорязванията на момчето. Брашън се изправи на крака и заби меча си напред с две ръце. Както се изправяше, върхът на острието намери гърдите на плешивия мъж и потъна дълбоко. Мъжът се блъсна в парапета и се преметна през него, като запада крещейки.
Брашън и Клеф бяха прекъснали омагьосания кръг на пиратите защитници. Екипажът му се хвърли напред, обръщайки битката в сбиване. Този начин на бой им бе познат; скупчиха се върху останалите пирати и започнаха да ги ритат и тъпчат. Брашън се отдръпна от схватката и огледа палубата. Мъжете по въжетата крещяха, че пиратският кораб изостава, след като Парагон набра скорост. Бърз поглед към десния борд му показа, че Лавой и групата му се бяха справили с техните нападатели. Двама от екипажа му бяха повалени, но все още се движеха. Трима от пиратите бяха все още на борда на Парагон, но другарите им долу в лодките им крещяха да се откажат и да скочат.
Викове, идващи откъм носа, го предупредиха за друга група нашественици. Трябваше да разчита, че Лавой ще успее да се справи с тези на кърмата. Брашън се втурна напред, все още следван от Клеф. Шестима мъже се бяха качили на палубата на Парагон. За първи път Брашън успя да види ясно черния знак върху червените шалове, омотани около главите им. Беше птица с разперени криле. Гарван? Знакът на Кенит? Държаха мечовете си в готовност, докато защитаваха куката зад тях. Въпреки това от другарите им долу се чуха викове:
— Оставете ги! Капитанът ни вика обратно!
Пиратите на борда стояха нерешително, очевидно нежелаещи да загубят постигнатото.
Алтея ги заплашваше с меч. Брашън изруга под нос; поне беше имала благоразумието да не се приближава прекалено. Янтар беше наблизо, стиснала умело, ако не дори агресивно, някакво острие. Лоп, да не повярваш, пазеше гърба на Алтея с жезъл. Лавой беше заявил, че не би доверил на мъжа оръжие с острие. Високият мъж се хилеше развълнувано, като удряше с края на жезъла по палубата и този негов див ентусиазъм, изглежда, плашеше поне един от пиратите.
— Все още можем да превземем кораба! — изрева един от пиратите на палубата. Мечът му си оставаше в готовност, докато крещеше надолу към лодката под тях. — Качвайте се тук! Поставили са жени да се бият с нас. Десетима от нас ще могат да превземат целия кораб!
Мъжът беше висок. Върху старата робска татуировка на лицето му бе поставена птицата с разперените крила.
— Вървете си! — Думите на Янтар преодоляха вятъра, а тонът ѝ бе странно подчиняващ. — Не можете да победите. Приятелите ви ви изоставиха. Недейте да умирате в опит да превземете кораб, който не можете да задържите. Бягайте, докато все още можете. Дори да ни убиете, не можете да задържите жив кораб против волята му. Той ще ви убие.
— Лъжеш! Кенит превзе жив кораб и е още жив! — заяви един от мъжете.
Буен смях избухна от фигурата на носа. Пиратите на палубата не виждаха Парагон, но можеха да го чуят и да почувстват клатенето на палубата, докато размахваше яростно ръце напред-назад.
— Пленете ме! — предизвика ги той. — О, направете го. Качете се на борда, мънички мои рибки. Елате и намерете смъртта си в ръцете ми!
Лудостта на кораба беше като вълна във въздуха, като мирис, който не може да се издиша. Докосна всички с неприятен допир. Алтея пребледня, а на Янтар като че ли ѝ призля. Побърканата усмивка се оттече от лицето на Лоп като капеща боя, оставила единствено лудостта в очите му.