Съдбовният кораб [bg]

— Парагон! Спри да вършееш наляво-надясно и плавай. Предпочитам да оставя тази сган зад нас, вместо да се бием.

— Няма да бягам! — заяви бясно Парагон. Гласът му стана момчешки и се пречупи. — Само страхливците бягат! Няма слава в това да избягаш от битка!

— Твърде късно е за бягство! — изписука развълнувано зад тях Клеф. — Хванаха ни, сър.

С неверие, Брашън се извъртя, за да огледа палубата на Парагон. Половин дузина пирати бяха превзели палубата на две места. Бяха тренирани бойци и поддържаха формацията си, запазвайки свободно пространство зад себе си за другарите си, изкачващи се по въжетата на абордажните куки. Засега нашествениците единствено защитаваха малкото предимство, което бяха успели да спечелят, и го правеха добре. Неопитните бойци на Брашън само се пречкаха един на друг, нападащи като тълпа. Докато наблюдаваше, още една кука се строполи на палубата, хлъзна се и се захвана. Почти веднага след като се застопори, към върха на парапета се протегна мъжка ръка. Неговите мъже бяха толкова заети да се бият с тези на борда, че не забелязаха тази нова опасност. Само Клеф се спусна надалеч от него, за да се втурне през горната палуба и да пресрещне изкачващите се мъже. Брашън беше ужасѐн.

— Всички, отблъснете изкачващите се! — изрева той. Обърна се обратно към Парагон. — Все още не сме готови за това! Корабе, те ще ни превземат, ако не ни отдалечиш от тях. Накарай го да се вразуми! — извика към Янтар.

Скочи да последва Клеф, но за негов ужас Алтея стигна там преди него. Момчето стрелна ножа си към мъжа, който се опитваше да прехвърли парапета, а Алтея задърпа безуспешно триноктестата абордажна кука. Тя беше здраво забита в дървото, а теглото на катерещите се по прикаченото към нея въже пирати само я вклиняваха още повече. Непосредствено след куката бе прикачена верига, която не позволяваше на защитниците просто да прережат въжето и да освободят куката. Преди Брашън да успее да ги достигне, Клеф нададе див рев и мушна бясно с ножа си. Той потъна дълбоко в гърлото на ухиления пират, който току-що бе прехвърлил ръка през перилото. Потече тъмночервена кръв, шуртяща покрай брадата на мъжа и заливаща Клеф и Алтея, преди да плисне по палубата. Дълбок рев, идващ откъм Парагон, подсказа на Брашън, че корабът я е почувствал. Умиращият мъж падна назад. Брашън чу съприкосновението, щом пиратът се строполи тежко в малката лодка. По виковете разбра, че падналото тяло бе причинило щети.

Брашън побутна Алтея с рамо настрани.

— Пази се! — нареди той. — Назад!

Прехвърли единия си крак през парапета и застопори другия от другата му страна, застанал устойчиво. Тласна меча си надолу, разрязвайки лицето на пират, който все още се държеше за въжето. Късметът им се беше усмихнал — падналият пират почти бе потопил лодката и бе пратил в безсъзнание мъжа, придържал въжето. Вторият пират се изпусна и падна и тогава Брашън съзря шанса си. Скочи обратно на палубата и освободи куката. С ликуващ вик я хвърли долу в морето. Обърна се ухилен, очаквайки Алтея и Клеф да споделят победата му. Вместо това лицето на Алтея бе изкривено от гняв, а Клеф все още гледаше вцепенено ножа в ръцете си и кръвта, която ги покриваше. Вик от кърмата накара Брашън да се извърне. Битката там не вървеше на добре. Той се наведе и разтърси рамото на Клеф.