Съдбовният кораб [bg]

— Напротив, вярваше — с равен глас го опроверга Янтар. Тя го гледаше с пламтящи като въглени очи. — Затова го постави в обхвата на Парагон. За да може той да го сграбчи. Защото го искаше мъртъв като другите пленници. — Неочаквано Янтар се обърна и погледна татуираните, които наблюдаваха мълчаливо. — Вие също участвахте. Знаехте какво ще направи, но не сторихте нищо. Това извиква той у вас. Най-лошото, което робството може да ви причини. — Погледът ѝ отново стрелна помощника. — Ти си чудовище, Лавой. Не само заради това, което причини на този мъж, но и заради това, което пробуди в кораба. Опитваш се да го направиш звяр като себе си.

Парагон рязко извъртя осакатеното си лице надалеч от думите ѝ.

— Значи вече не ме харесваш. И какво. Дреме ми. Ако трябва да съм мекушав, за да ме харесваш, тогава нямам нужда да ме харесваш. Така че… — Промяната към подобна детинщина скоро след като жестоко беше убил човек, втрещи Алтея от ужас. Какво беше този кораб?

Янтар не отвърна на думите му. Само бавно се приведе надолу, докато челото не докосна ръцете ѝ, здраво стиснали парапета. Алтея не знаеше дали скърбеше или се молеше. Бе се вкопчила здраво в магическото дърво сякаш се опитваше да се влее в него.

— Нищо не съм направил! — изпротестира Лавой. Думите му прозвучаха страхливо на Алтея. Докато говореше, гледаше към татуирания си екипаж. — Всички видяха какво се случи. Нищо от станалото не беше по моя вина. Корабът пое нещата в свои ръце, в повече от един смисъл.

— Млъкнете! — нареди на всички им Брашън. — Просто млъкнете. — Той направи бърза обиколка на палубата. Очите му преминаха през смълчания екипаж, събрал се на бака. Като че ли се задържаха малко повече на Клеф. Пребледнялото момче притискаше и двете си ръце над устата. Очите му блестяха от сълзи.

Брашън заговори отново, с глас, в който липсваше всякакво чувство:

— Ще се насочим към Заграба с пълна скорост. Изпълнението на този екипаж по време на нападението беше под всякаква критика. Ще има допълнителни тренировки както за офицерите, така и за екипажа. Всеки мъж ще знае мястото и задълженията си и ще действа съобразно тях. — Той отново ги обходи с поглед. Изглеждаше по-стар и изморен, отколкото Алтея някога го бе виждала. Той отново се обърна към фигурата. — Парагон, наказанието ти за неподчинение на заповедите ми е изолация. Никой няма да говори с кораба без мое разрешение. Никой! — повтори, тъй като Янтар бе започнала да протестира. — Никой дори да не стъпва на тази палуба, освен ако задълженията му не го изискват. Сега я напуснете, всички, и се връщайте на работа. Веднага.

Брашън стоеше смълчан на бака, докато екипажът му мълчаливо се оттегляше обратно към палубата или към леглата си, според вахтата. Алтея също се отдалечи. В този момент изобщо не можеше да го познае. Как бе могъл да допусне всичко това? Не виждаше ли какъв беше Лавой, какво причиняваше на кораба?