![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Острието прекара деня в изтърбушване на разпадащите се колиби и хамбари. Траншея определи най-запазената постройка за база. Дотътри единствения годен за употреба стол в полумрака непосредствено до зеещия вход и седна с лице към залива.
Кайл погледна към края на селцето, където занемарена пътека водеше право в гъст храсталак и вероятно нататък, към скалата и крепостта на високото.
— Защо не стануваме в горите, незабележими? — попита той Преследвача.
Седнал на стъпалата, Изгърбения отвърна:
— Щото искаме да осъществим контакт.
Траншея издърпа кесийка от пояса си и натъпка стиска лист и бял прашец в една от бузите си.
— Така е. Наблюдавайте. Дойде ли някой, заловете го.
— Разбрано.
Същата нощ Кайл беше на стража заедно с Лъжльото. Не поддържаха огньове. Кайл бе застанал прав в тъмното близо до брега и гледаше как лунната светлина блещука по спокойните води на залива. Беше хладно и той се запита колко ли е сурова зимата в този край. Докато опитваше да бъде съвсем безмълвен, чу някой да се доближава бавно и крадешком към него; заслуша се и си рече, че е разпознал причинителя на шума:
— Трябва да наблюдаваш гората.
Лъжльото се спря рязко и изненадано.
— Проклятие. Как разбра, че съм аз?
— Каза ми, че си гражданин — никой горски човек няма да вдигне толкова шум.
Лъжльото се намръщи недоверчиво:
— Това наистина ли е така?
— Не. Даже не съм стъпвал в град. Но все пак съм виждал един. От далече.
Лъжльото разгърна вълнения плащ, който носеше на рамо, и го уви плътно около себе си.
— Ти си тук на брега, аз съм слязъл от гората. Мисля, че и двамата го усетихме и миналата, и тази нощ.
— Какво сме усетили?
— Духовете.
— Духове?
— Да — кокалестите рамене на Лъжльото се тресяха, докато зъзнеше. — Тука гъмжи от тях.
Кайл присви очи нагоре към тъмната редица дървета:
— Струва ми се празно.
— Може би е празно заради тях.
— Може би. Не съм наясно какво изпитвам.
— Нима? Наистина? Интересуват се от теб.
Кайл не можа да потисне мигновеното усещане за нещо познато.
— Как разбираш това?
— Моят Лабиринт е Денъл. Аз усещам тия работи.
Щом нещото бе споменато, Кайл се освободи от чувството, изпитвано още от стъпването му в тази страна — чувството, че го наблюдават. Обърна се към залива.
— Лабиринти — изрече той през зъби. — Не разбирам вашите Лабиринти. Как действат? В степите ние просто почитахме земята, дъжда и… — Кайл спря.
— И? — подкани го Лъжльото.
— И вятъра. Почитахме Отеца Вятър.
Лъжльото изпусна дълга замислена въздишка.
— Лабиринтите… Добър въпрос. Едва ли някой наистина знае. Все пак те не са наши. Във вашите краища имате ли братства, обединения от мъже и жени?
— Да. Имаме военни задруги. Повечето млади мъже встъпват в тях, ако могат. Високата трева, Червената земя. Жените си имат техни.
— Добре, можеш да си представяш Лабиринтите по подобен начин. Всеки си има свой метод на действие. Свои тайни думи, знаци и обреди. Това е всичко. Всъщност е ужасно детинско.
Все още загледан настрани, Кайл прошепна:
— А боговете?
Лъжльото изсумтя.
— Според мен са просто могъщи духове. Същества, притежаващи повече сила от останалите — нищо повече. Но не се налага да ми вярваш. Аз си падам малко циник за тия работи.
Кайл се обърна, за да погледне мага.
— Просто силата — това ли е единствената разлика?
— Да. Би трябвало да има още, но не е нещо, дето кой да е от тях изглежда готов да приеме.
— Кое е то?
— Връзката.
На следния ден в залива навлезе малка лодка. На нея гребеше старец. Върза я за най-запазения пристан. Мъжете от острието гледаха от прикритието си.
— Жив — прошепна Траншея и вдигна предупредителен пръст към Грере, който оголи зъби в отговор. Преследвача, Кайл и Грере се разпръснаха сред празните къщици.
Кайл остави старика да подмине укритието му, после стъпи на обраслата пътека зад него. Човекът си подсвиркваше, но спря, щом Грере внезапно се изпречи пред него. Хвърли поглед към гърба си, видя Кайл и раменете му провиснаха. Извади дълъг нож от пояса си и го захвърли. Грере го подкани нагоре по хълма с леко махване на ръка.