Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Стъпалата го отведоха в тъмен влажен тунел, който завършваше в централен двор. Фиданки си бяха пробили път през плочите, а увивни растения бяха пристегнали напуканите стени. Кайл разгледа настилката и се видя, че никой изобщо не е идвал тук. Отиде до други стъпала, разположени покрай стената и водещи към зъберите. По пътя бледо петно от стара кост привлече погледа му и той коленичи. Ухили му се череп — шлемът се бе слепнал с него от времето и от зелената патина. Наблизо бе паднал ръждясал меч, обрасъл с мъх. Дребни животни, а не големи зверове, бяха оглозгали трупа. Тук сякаш не бяха тършували и хора, освен ако тогава мечовете и броните не са били навсякъде като буренаците. Не, този войник лежеше там, където бе паднал, с оръжието си и всичко останало. Въпросът бе — от коя армия? Беше ли загинал брат? Или един от ония малазанци? Вече не можеше да се определи; времето и зъбите на мършоядните животни ги бяха направили неразличими.

Кайл се изправи от останките и се зачуди на лъкатушенията на странните си мисли. По-рано не се бе замислял над мъртво тяло. Беше ли усвоил тази възвишена гледна точка под влияние на пътуването? Той заизкачва стълбата. По средата се спря, понеже стъпалата напред сякаш блестяха на накъсаната лунна светлина. Като че ли празната нощ се носеше към него и едно по едно поглъщаше стъпалата като някаква тъмна вълна. После облаците отминаха и сенките се разпиляха. Кайл докосна камъка и ръката му се върна съвсем суха. Поличба? Но за какво?

От върха на крепостната стена видя как неравната лунна светлина изпъстря Морето на камбаните в сребърно и синьо. По брега не се виждаше никаква светлина. Това ли бе страната, от която Гвардията бе избягала толкова отдавна? Къде бяха всички? Облегна се на грапавите камъни и остави на вечерния бриз да го разхлади. Беше изненадващо тихо, освен свистенето на вятъра през дърветата и пърхането на нощните насекоми. Както стоеше там, Кайл постепенно долови друг шум — сподавеният шепот отново го призова откъм нощта и той бавно се обърна. Разпокъсаните сенки в изоставения двор като че трептяха и се движеха. Стори му се, че почти може да съзре очертания сред тях — затова ли не се очакваше някой да се изкачи тук? Някакви духове? Искаше му се Траншея да бе по-откровен за опасностите. Запита се дали няма да стърчи тук цялата нощ. Можеше да е просто плисъкът на прибоя далеч в ниското, но си представяше, че почти може да чуе множество тихи гласове там, долу.