![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Отстъпи назад, Древни — извика тя.
Предводителят погледна през рамо към нея.
— Може би трябва да го поканим да дойде с нас.
— Не него. Той не е воин.
Трясък на стомана заглуши диханието на прибоя. Тъмните очи на пиратите се насочиха към другия съд и проблеснаха кръвожадно.
— Убийте го и да тръгваме — заповяда предводителят.
— Чакайте! — извика момичето. — Не го докосвайте! Той е неприкосновен.
Предводителят се обърна.
— Кой твърди така?
— Аз.
— Предводителю… — започна един от едурците.
— Да!
Кимване към другия кораб. Предводителят се обърна и сивкавата кожа на лицето му пребледня. Ереко осъзна, че звуците на битката бяха заглъхнали преди няколко секунди. Воините хукнаха към кораба. Предводителят извика към момичето:
— Надявам се, че ще ни позволиш да убием него.
Но младата вещица сякаш не го чу. Тя също бе видяла Пътника и следователно бе отбелязала всичко, което той носеше със себе си. Тялото й се бе вцепенило, но на лицето й сякаш се бе разразила война между потреса, изумлението, любопитството и ужаса. Предводителят се бе насочил право към Пътника. Но Ереко избра да гледа битката върху лицето на младото момиче, където една неотменима истина се бе сблъскала с въплъщението на друга.
Коя щеше да надделее?
Всички духовни бури, които Ереко бе виждал, разразили се в душите на податливите хора, бяха завършвали по един начин — Пътника или по-скоро това, което пътуваше с него, бе побеждавало.
Тих плисък и Пътника се озова до него. Ризата му бе нацепена на ленти и опръскана с кръв. Кръв се стичаше от крачолите на велурените му панталони и оцветяваше водата около краката му. Момичето ги гледаше втренчено, с увиснала челюст. Гледката беше болезнена за Ереко. Изведнъж тя излезе от вцепенението си, изрева, хвърли се назад и изчезна от поглед.
— Ами корабите? — попита Ереко. И двамата знаеха, че не можеха да ги използват, защото нямаха екипаж.
— Ще трябва да ги изгорим.
— Жалко. Построени са по интересен начин. Надявам се, че ще успеем да спасим част от дървесината. Това значително ще ускори строителството.
— Добре. Но нищо отличително.
Пътника му обърна гръб и Ереко го последва към брега. Искаше да му зададе толкова много въпроси, ала странният характер на съдружието им не допускаше подобни обяснения. Пътника това го устройваше по негови си причини. Но Ереко също го устройваше.
От водата ги застигна пронизителен вик:
— Откровени!
Беше момичето. Тя лежеше в прибоя и се подпираше на предната част на кораба. Парцалите и шаловете, които носеше, висяха от нея като полепнали водорасли. Докато я гледаха, тя започна да пълзи към тях по черния морски чакъл.
— Моля те! Имам нужда от напътствията ти!
— Какво казва? — попита Пътника.
— А, ти не знаеш едурски. Ще ти превеждам. Иска да я напътстваш — Ереко снижи глас. — Редно ли е да я оставим жива? Тя е свидетел. Може да последва отмъщение.
— За някои неща трябва да има свидетели.
Отговорът на Пътника слиса Ереко. Дори той, който бе безсмъртен и от друга раса, съзря в тези думи много слаб отблясък от това, което този мъж щеше да донесе на света, и последиците го втрещиха. След известно време Ереко посочи момичето, което се бе проснало на мокрите камъни пред тях.
— Какво да й кажа?
— Ако иска напътствия, кажи й, че не мога да й дам нищо, с което тя вече да не разполага.
Ереко преведе:
— Това, което търсиш, е вътре в теб.
Тя започна да вие неутешимо. Пръстите й се вкопчиха в камъните.
— Нямам нищо. Всичко е било лъжа! Аз… моят живот… всичко е безсмислено! Аз съм празна!
— Кажи й да разкаже това, което е видяла днес.
Ереко се замисли над думите на Пътника.
— Как се казваш, дете?
Тя избърса яростно сълзите си.
— Сороу11.
Древна майко! Сега беше ред на Ереко да зяпне, докато момичето, разбирайки погрешно мълчанието му, сведе глава. Той трябваше да прочисти гърлото си, за да успее да проговори.
11
Sorrow (англ.) — скръб, нещастие, злочестина. — Б.ред.