Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Имперският съвет бе свикан в нова сграда, едно от най-старите имперски притежания в столичния град — древният замък на стария град държава Унта, надвиснал над широката дъга на залива. Опосум, първият пристигнал в нещото, което се оказа гола стая с каменни стени, опита да отгатне скритото послание в тази неочаквана нова сцена на управничеството на Ласийн. Деликатно напомняне към съвета за старото властващо семейство на Унта, изкоренено от Келанвед, Танцьора и — постоянно се стремеше да го помни — самата Ласийн? Само маса, без столове, без храна или вино — пресметната обида? Но защо да си дава труда? Съветът и Ласийн почти не общуваха — всеки се отнасяше към другия като към нищо.

Изключително неефикасен начин за управление на една империя, размишляваше той, докато прекарваше облечения си в ръкавица пръст през праха, застлал тясната амбразура на единствения прозорец. Посредством контрола си над Събранието Малик държеше хазната и държавните чиновници. Междувременно, в качеството си на Меч на Империята, Корболо Дом командваше армията. Тоест, останалото от нея. Продължаващото притеснително мълчание на Тайсхрен и преминаването на Бързия Бен на страната на Тавори предоставиха командването на имперските магове на напълно непознатата Хавва Гулен — в миналото Архивар на имперските протоколи. Библиотекар. Богове във висините и в преизподнята — Опосум изтръска прахта от ръцете си, — новият Върховен имперски маг беше бивша библиотекарка. Старият император, за когото някои твърдяха, че се възнесъл до божественост след смъртта си, сигурно падаше от трона си от смях.

Тежката врата се отвори с трясък и в стаята прекрачи Върховен юмрук Ананд, командващ Четвърта малазанска армия — силите за вътрешна отбрана; според разузнавателните източници на Опосум сега тя наброяваше по-малко от двадесет хиляди души като цяло. Старият военачалник спря внезапно на прага на празната зала. Белите му вежди се надигнаха в мълчалив коментар. Опосум вдигна рамене.