Бавачката на ангели [bg]

– Ами... бива – измърмори той и се загледа в краката си.

– Всичко наред ли е? – попита Патрик.

Изражението на Ерика веднага стана сериозно. За кратък миг бе успяла да забрави, че някой е влизал в дома им. Осъзна, че трябва да каже на Патрик за подозренията си, но засега нямаше доказателства. В известен смисъл имаше късмет, че Патрик не си бе вдигнал телефона по-рано. Ерика знаеше колко се притеснява мъжът ѝ, когато се случи нещо свързано със семейството. Ако повярваше, че някой е влизал тук, не беше невъзможно да реши да прати нея и децата някъде другаде. Затова, като се замисли, Ерика реши засега да си мълчи. Но не можеше да притъпи собственото си притеснение. То продължи да я гложди и погледът ѝ все се отправяше към вратата на верандата, сякаш всеки миг някой би могъл да влезе през нея.

Тъкмо се канеше да отговори на въпроса на Патрик, когато Кристина се зададе откъм пералното помещение, повлякла децата след себе си.

– Патрик, прибираш ли се? Знаеш ли какво стана преди малко? Помислих си, че ще получа инфаркт. Бях в кухнята и правех палачинки на децата, когато видях малкия Ноел да се тътри към улицата толкова бързо, колкото му позволяват късите краченца. Казвам ти, настигнах го в последния момент. Кой знае какво можеше да стане. Наистина не бива да забравяте да затваряте вратите, мъниците са много бързи. Може да стане много лошо и после да съжалявате цял живот...

Ерика гледаше впечатлено свекърва си, за да види дали някога изобщо ще си поеме дъх.

– Забравих да затворя вратата на верандата – каза тя на Патрик, без да го погледне.

– Окей, хубаво, че си се намесила, мамо. Отсега нататък просто ще внимаваме още повече, след като малките са започнали да шават толкова.

Той улови близнаците, които се втурнаха в прегръдките му.

– Здрасти, чичо Йоста – каза Мая.

Йоста отново почервеня и погледна отчаяно към Ерика. Но Патрик, който беше зает да си играе с момчетата, изглежда, не забеляза нищо.

– Дойдохме само да си взема телефона – каза той след малко, вдигайки поглед към Ерика. – Виждала ли си го?

Ерика посочи към кухнята.

– Сутринта го забрави на плота.

Той отиде и го взе.

– Търсила си ме преди известно време. Нещо конкретно ли имаше?

– Не, просто исках да ти кажа, че те обичам – каза тя, надявайки се, че Патрик няма да заподозре нищо.

– И аз те обичам, миличка – каза той разсеяно, вперил поглед в дисплея. – Имам пет пропуснати повиквания от Аника. Най-добре да се обадя и да видя за какво става дума.

Ерика опита да подслуша разговора, но Кристина бърбореше неспирно с Йоста, така че успя да чуе само отделни думи. Изражението на Патрик обаче казваше повече.

– Стрелба на остров Вальо. Някой е стрелял към къщата. Ана също е там. Аника каза, че тя е подала сигнала.

Ерика сложи ръка на устата си.

– Ана? Тя добре ли е? Ранена ли е? Кой...?

Осъзнаваше колко несвързано звучи, но през ума ѝ минаваше единствено мисълта, че нещо може да се е случило с Ана.