Реката на тайните [bg]

— Merde!

Легионерите разполагаха само с няколко минути, преди войниците да стигнат до тях. Ако побегнеха в противоположната посока, щяха да попаднат на китайците. Бяха хванати в капан. Купчината пръст, зад която се криеха, беше на трийсетина метра от основата на терасираната скала. Може би един щеше да успее да измине разстоянието, без да го забележат, но не и шестимата.

— Oui, merde — с пресъхнало гърло каза Лорън.

— Към върха на могилата — заповяда Фош.

Екипът се изкатери по купчината чакъл, осигурявайки си предимство от шест-седем метра височина и открито пространство за стрелба. От тайно спасяване мисията им бе на път да се превърне в отчаян последен опит за защита.

— Подбирайте мишените. Стреляйте по войниците и офицерите.

Думите на лейтенанта бяха излишни. Легионерите и Лорън знаеха какво се очаква от тях. Панамските войници бяха на двайсетина метра, а китайските — малко по-далеч.

— Съсредоточете огъня върху местните — каза Лорън. — Те не са обучени добре като китайците. Ако пробием дупка в редицата им, може да успеем да откраднем камиона.

— Bon idee.

За миг им се стори, че панамците ще минат покрай купчината, но после сержантът извика нещо на един от войниците и той тръгна към тях. Лорън не можеше да повярва, че това се случва. След трийсетина секунди щеше да поведе битка за живота си. Дори в Косово положението не беше толкова лошо. Тя прехапа устни и се вторачи в приближаващите се панамци през оптическия мерник на карабината си.

— Camerone Hacienda! — прошепна Томанович.

Това беше боен зов на Чуждестранния легион, мястото на битка, в която трима офицери и шейсет и двама войници бяха отблъснали армия от две хиляди мексиканци по време на война за разширяване на империята на Наполеон III. Французите бяха претърпели поражение, но едва след като последните петима оцелели легионери бяха атакували с щикове настъпващите мексиканци. Годишнината от битката през 1863 още се празнуваше от Легиона на 30 април.

По някакво шесто чувство Фош изчака и стреля в същия миг, когато вратата на един от самосвалите се затвори с трясък, който заглуши изстрела. Войникът на шест-седем метра от подножието на купчината изпусна оръжието от безжизнените си пръсти. Последва кратка пауза, докато другарите му се питаха какво става. Французите сложиха край на затишието със смъртоносна канонада. Седем от двайсет и петте панамски войници загинаха, преди останалите да успеят да отвърнат на огъня.

— Вик, Жерар, couvrez nos derrieres!4 — извика Фош.

Двамата легионери се обърнаха навреме, за да спрат китайските войници, приближаващи се зад гърба им. Върхът на купчината се превърна в редут. Китайците и панамците не можаха да намерят прикритие и бързо отстъпиха, преди да са изгубили още хора.