Реката на тайните [bg]

Когато разказите приключиха, Кармен заведе децата да си легнат. Само Мигел не обърна внимание на опитите й да го убеди да последва другите малчугани. Тя разбра, че момчето иска да е с Мърсър, за да е сигурно, че героят му е в безопасност, и му позволи да остане с възрастните. После нежно целуна Роди и се прибра в стаята си.

Фош усети, че празненството ще се превърне в стратегическо съвещание, каза на двама от хората си да върнат пикапа на паркинга, откъдето го бяха взели, и изпрати друг легионер на пост пред къщата. Не се страхуваше, че са ги проследили, но предстоящият разговор щеше да е само за офицерите. Раненият пръст на Жерар бе превързан и болкоуспокояващите оказваха въздействието си, затова Фош го остави да спи на дивана.

Бирата свърши. Хари без желание извади бутилката си с уиски и наля на всички.

— Мислиш ли, че може? — попита Мърсър и посочи малката чашка, в която Хари бе налял на Мигел.

— Шегуваш ли се? — изсумтя старецът. — Дядо ми ми даваше да пия още когато бях по-малък от Мигел, и виж какъв мъж станах.

— И още как.

Хари се замисли за миг, погледна измачканата си риза и потърка брадичката си.

— Имаш право. Съжалявам, хлапе. — Взе чашката на Мигел и я изпи.

Мърсър погледна към китката си и изруга наум, когато си спомни, че инквизиторът бе откраднал часовника му. Стенният часовник показваше дванайсет и половина. Бе спал само един час в пикапа. Тялото му беше изтощено, но съзнанието му бе напрегнато и пълно с идеи, които започваха да се фокусират. Той знаеше, че сега е моментът да обсъдят следващите си ходове, а не на сутринта, когато оживлението им щеше да премине. Видя, че хората около него са на същото мнение.

Всички с изключение на Хари. Той изглеждаше самодоволен, сякаш знаеше отговорите на всички въпроси. Запали цигара, съзнавайки, че Мърсър го наблюдава. Наслаждаваше се на напрегнатото очакване, което създаваше.

— Имаш да ни кажеш нещо? — попита Мърсър. Знаеше, че Хари е готов да се пръсне, но не и да разкрие тайната си, преди да го попитат.

— Чакълът, който сте видели на пристанището, не е от мината. — Хари се облегна назад, готов да приеме похвалата на Мърсър, че е разгадал мистерията.

— Знам.

Отговорът му изненада всички.

Приповдигнатото настроение на Хари изведнъж се изпари.

— Какво?! Откъде знаеш?

— Нито чакълът, нито златото са оттам. В мината няма злато.

— Какви ги говориш? — попита Лорън и сложи лакти на масата. — Нали го видяхме. В мината трябва да има злато. Всички онези хора. Съоръженията. Големите камиони.

— Това е декор — заяви Мърсър. — Сложна бутафория, за да убеди инвеститорите и длъжностните лица от правителството, че Лиу е открил златна жила в джунглата. Като се имат предвид средствата, които е вложил, се обзалагам, че разполага дори с фалшиви геоложки доклади, за да подкрепи измамата. Виждал съм да правят това и преди, обикновено когато искат да присвоят инвестиции. Някой сенчест собственик на мина фалшифицира доклади, примесва рудни проби със златен прах и публично оповестява откритието си. Когато акциите на мината хвръкнат до небето, той я продава тайно и изчезва. След седмица и нещо някой инспектор отива там заедно с независим геолог и установява, че хората са изгубили милиони долари за безполезна дупка в земята. Аз лично съм съобщавал подобна лоша новина на управителите на един пенсионен фонд, които се простиха със сметките на няколко възрастни дами.