![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
— Няма да направиш нищо, за да му помогнеш, така ли?
— Имам заповеди — отговори Рене. Не искаше да поеме лична отговорност и се оправдаваше с професионални задължения. Лорън бе чувала тези думи безброй пъти по време на кариерата си като военен. Сляпото подчинение на заповеди бе обрекло на безсмислена смърт милиони хора и този списък щеше да включи и Филип Мърсър.
Фош не се осмеляваше да я погледне в очите.
— Няма да оставя нещата така.
Лорън нямаше представа какво означава тази заплаха, нито колко неубедително прозвуча, но трябваше да каже нещо. Излезе ядосано от тайната квартира. Нямаше нерви да остане с французите. След няколко секунди Хари и Роди я последваха и тримата мълчаливо се върнаха в дома на Херара.
През първите няколко часа разговаряха как да спасят сами Мърсър. Лорън им обясни, че само ще си загубят времето, ако отидат в посолството, и че наемането на местни хора ще отнеме няколко дни, дори повече. Връзките й с нелегалния свят на наемниците бяха умрели, когато хеликоптерът на „Хачърли“ бе използвал дълбочинните бомби, за да освободи въглеродния двуокис, натрупан в езерото.
След това всеки потъна в собствените си мисли.
Кармен Херара седеше на дивана във всекидневната и плетеше, а децата й играеха с книжки за оцветяване на пода. На стената зад нея бе окачена картина на Иисус, а под нея имаше снимка на известния боксьор и местен герой Роберто Дюран. На вратата се позвъни и тя остави плетката и погледна съпруга си.
Беше осем вечерта. Роди не знаеше кой може да е посетителят в този час и й каза да заведе децата в задната част на тристайната къща. Лорън застана до външната врата, зареди пистолета си и освободи предпазителя. Роди отвори вратата и отскочи встрани.
— Ако Брунесо разбере, че сме тук, ще ни убие. — Зад лейтенант Фош стояха още четирима легионери, а на улицата бе паркиран взет под наем пикап. — Мърсър може и да не е положил клетва като легионер, но спаси моя живот и живота на Карлсън. Няма да го изоставим.
Паузата след заявлението му продължи само няколко секунди, а после емоциите на присъстващите се промениха на сто и осемдесет градуса.
— Крайно време беше да се появите, негодници — извика Хари от кухнята. — Фош, човек може да прочете по-лесно твоите мисли, отколкото на Мърсър. Знаех си, че ще дойдеш.
— Щом си знаел, че ще помогнат — доволно го предизвика Лорън, — защо седиш гузно тук като нас, останалите?
Хари отново напълни чашата си.
— Нуждаех се от извинение да пийна нещо. А сега си домъкнете задниците тук и да решим как да спасим Мърсър.
Мината на двайсетте дявола
Провинция Кокле, Панама
За войници, обучени в джунглите на Гвиана, шесткилометровият нощен преход от мястото, където бяха оставили пикала, не беше нищо и легионерите дори не се бяха задъхали, макар че се обливаха в пот от безмилостната влажност. Краткотрайният дъжд не намокри камуфлажните им облекла. Твърдо решена да не изостава от атлетичните командоси, Лорън се радваше, че не я накараха да поеме водачеството. Придвижването през преплетената растителност беше като да се бориш в кошмар. Водачът беше сърбин, казваше се Томанович.
Поради опита си на Балканите Лорън изпитваше подозрителност към едрия мъж. Бе виждала безброй пъти в Косово изражения като неговото — смесица от гордост, предизвикателност и потиснат гняв. Лесно можеше да си го представи как изтезава албанци или убива мюсюлмани. Уверенията на Фош, че Томанович е в Легиона много отпреди да започнат етническите конфликти, не намалиха безпокойството й. Тя не можеше да се отърси от мисълта, че сърбинът й напомня за множеството масови убийци, които бе виждала. Но капитан Ваник беше професионалист, затова се довери на френския офицер и мълчаливо последва легионерите, които си проправяха път през джунглата.
Вече се бяха уверили, че на главния вход на мината има засилена охрана, затова единствената им възможност беше да заобиколят и да се доближат до не толкова добре охранявана страна. Бяха принудени да минат напряко през джунглата и дневната светлина не би улеснила прехода им. Ерозирал от милиони години дъжд, теренът около мината беше неравен и изровен. Горещината, влагата и гъстите облаци насекоми допълнително усложняваха положението.