Реката на тайните [bg]

Китайските и панамските войници спряха да стрелят, за да наблюдават неизбежното.

Никой не обърна внимание на булдозера, който профуча през лагера като разярен звяр. Отначало изглеждаше така, сякаш се е насочил право към позицията на французите, но в последния момент зави към пикапа.

Докато се приближаваше към пикапа, невидимият водач на булдозера спусна кофата и тя се плъзна под четирите гуми. Китайският шофьор изкрещя, когато пред стъклото се появи масивна стена от стомана, и не успя да скочи на земята. Булдозерът загреба пикапа и го вдигна високо, после тръгна през мината, бълвайки гъст пушек. Стрелецът допълзя до ръба на кофата, но от височина пет метра и при скорост трийсет километра в час се поколеба да скочи. А после разбра какво смята да направи водачът на булдозера и се вцепени. Кракът му се подхлъзна, докато скачаше, и той падна точно пред огромната гума. Петдесеттонният булдозер го премаза като мравка.

Човекът в кабината вдигна кофата, за да вижда под нея, и когато се приближи до работната площадка на мината, намали скоростта. Точно преди кофата да се вреже в могилата, той я наклони напред. Пикапът започна да се плъзга навън. Кофата се заби в могилата. Силата на удара натроши шевролета и вкара останките му във възвишението. Булдозерът потегли на заден ход, а пикапът остана вклинен на четири-пет метра над земята. От смачканото му купе течеше гориво и кръвта на шофьора.

Французите реагираха на спасението си много по-бързо от китайците и панамците — откриха огън и разчистиха пътя на булдозера към тях. Пазачите на мината се разпръснаха от подновената контраатака. Неколцина стреляха по булдозера, но куршумите им рикошираха в кофата, която шофьорът бе спуснал пред себе си като щит. Куршумите, попаднали в гумите или в двигателя на машината, не причиниха щети.

Булдозерът се приближаваше зад гърба им и Лорън и останалите се съсредоточиха да не позволят на китайците да атакуват купчината чакъл отпред или по фланговете. Земята под могилата представляваше открито пространство и никой не се осмеляваше да влезе в обсега на огъня и да осуети спасяването. След няколко секунди булдозерът стигна до тях и се покатери до половината на склона. Водачът спусна кофата, за да могат легионерите да скочат на нея.

— Вие ли сте повикали такси? — извика от кабината голият Мърсър.

След като прекара близо осем часа в една дренажна тръба на склона недалеч от бункера, където го бяха затворили китайците, Мърсър се запозна с установената практика в мината. Наблюдаваше съсредоточено и следеше за почивка на пазачите, която да му позволи да избяга в джунглата. Изпълненото с неудобства чакане, да не говорим за жилещите насекоми и посещението на една любопитна змия, за която се надяваше, че не е отровна, беше напразно. Мината беше строго охранявана и удобна възможност така и не се появи.

Мърсър се надяваше, че шансовете му ще са по-добри, когато се мръкне и новата смяна поеме работата, но екипите дойдоха час преди залез-слънце, а десетките прожектори бяха запалени много преди да се здрачи. Той се примири, че ще трябва да чака дълго, вероятно докато господин Сун се върне в бункера и открие бягството му. Надяваше се, че в първите минути на паника и суматоха ще успее да се промъкне покрай охраната.