Реката на тайните [bg]

Лорън преодоля страхопочитанието си пред огромните размери на мината и насочи вниманието си към пазачите. Съоръжението бе строго охранявано. Патрули от по трима души обикаляха край оградата, други се разхождаха сред работниците, а трети дежуреха извън периметъра на лагера. Само за няколко минути тя преброи двайсет и трима въоръжени мъже.

Фош изшътка и легионерите се оттеглиха от билото и се събраха петнайсет метра по-надолу.

— Combien du soldats? — обърна се той към Лорън.

— Говори на английски, ако обичаш.

— Колко са войниците?

— Преброих двайсет и трима.

— Трийсет и осем са — поправи я французинът. — Изглежда, единственият ни път е надолу по изкопа. Вдясно няма толкова много прожектори. Ще се спуснем оттам. Релефът е неравен, но терасите ще улеснят придвижването им. — Фош погледна Лорън. — Piece du gateau.

— Фасул ска работа — имитира го тя.

Лейтенантът обясни плана си. Трябваше да слязат в долината, да намерят прикритие и да чакат удобна възможност да претърсят мината. Всички бяха на мнение, че Мърсър вероятно е в бункера.

Томанович поведе екипа покрай мината, докато не стигнаха до тихо място, където в момента не се работеше. Този ход ги отдалечи от бункера, затова щом се спуснеха долу, трябваше да прекосят долината.

Плъзнаха се като сенки по първата от деветте скални тераси.

Войниците стояха с гръб към тях и никой не забеляза проникването им в лагера.

Бункерът се намираше на двеста метра. Пространството дотам бе осеяно с чакъл и машини. На ярката светлина на прожекторите превозните средства приличаха на огромни приведени насекоми, заети със задачата да изравнят релефа. Към бункера се приближиха петима мъже. Четиримата бяха униформени пазачи, а петият, много по-дребен от другите, беше цивилен.

Човекът не беше Лиу Юшен, нито някой от другарите му от КНТИНО, контролиращи „Хачърли“.

Петнайсет секунди след като малката група влезе в бункера, единият войник се появи отново и наду свирка, чийто пронизителен звук бе почти заглушен от грохота на машините. Но очевидно бе чут, защото след миг от спалните помещения изскочиха още пазачи. Мощни прожектори осветиха всеки сантиметър от мината, включително купчината пръст, зад която се криеше френският екип.

— Вик, отиди на върха на хълма — заповяда Фош не едрия сърбин.