Реката на тайните [bg]

Мърсър се изненада от страстния й поздрав, но му стана приятно.

— Дай ми секунда — каза той и после заговори на френски. — Фош, est-ce qu’il y a une barricade devant nous?

— Quoi?

— Има ли барикада пред нас, нещо, което да блокира пътя към магистралата?

— Да, бариера. При това добре охранявана.

Мърсър се намръщи.

— Войниците вероятно вече са предупредени по радиото. Ако не се махнем от пътя, ще попаднем в капан между тях и всеки, който мине покрай булдозера.

— Добре. — Фош извади малка радиостанция от джоба на камуфлажната си униформа. — Херара, чуваш ли ме?

— Да — отговори Роди, който седеше зад волана на пикапа под наем. — Преди няколко минути мина военен камион, но ти каза да не ти се обаждам.

Роди чакаше на километър и половина от пътя за мината, както му бе заповядал френският лейтенант.

— Ще сме при теб след петнайсетина минути. Ще излезем от джунглата, затова не се стряскай.

— Добре. Чакам ви.

Излязоха от пътя и тръгнаха през джунглата. Начело вървеше Вик Томанович. Мълчаливият сърбин умееше най-добре да намира тайните пътеки на животните в гъсталаците. Лорън се движеше зад Мърсър и дори в мрака успя да види неочаквана гледка. Щом той прескочеше някое паднало дърво или се наведеше да мине под клон, голият му задник лъсваше под откраднатата риза. Зрелището я накара да се изчерви, но въпреки това тя не се сдържа и закачливо подсвирна, когато Мърсър се качи в пикапа. Той дръпна надолу ризата и се усмихна смутено. Легионерите подхвърлиха няколко нецензурни забележки.

Лорън облече розовата блуза, която бе взела от Кармен Херара, седна отпред до Роди, избърса камуфлажната боя от лицето си, прихвана косата си с ярка шнола и си сложи крещящ грим. Ако минеха покрай военна или полицейска кола, хората в нея щяха да помислят, че шофьорът на пикапа си е взел проститутка за през нощта. Но се оказа, че не е трябвало да си прави труда — по пътя до Панама Сити не видяха нищо подозрително.