Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Мърсър можеше да ги извади и да издърпа тръбата от тавана, но когато електричеството докоснеше вътрешната страна на тръбата, щеше да стане късо съединение и да се включи някой прекъсвач. Не можеше да рискува да го задейства и да предупреди пазачите. Тази работа изискваше ловкост и деликатност.
Той разплете жичките и развинти скобите, с които бе прикрепена за тавана тръбата с проводниците. Частта беше дълга около метър и двайсет и идеална за целта му.
Събу си боксерките, сряза ластика със заострения край на отвертката и после го накълца на ивици от два сантиметра и половина, а с остатъка уви показалеца и средния си пръст. Предстоеше най-трудното.
Отново се качи на кофата и разхлаби фасунгата. Ластикът около пръстите му го предпазваше от електрическия ток. След това се увери, че двете жички все още са свързани с крушката, пое дълбоко въздух и дръпна жичката, по която минаваше електричество.
Килията без прозорци потъна в непрогледен мрак. Не беше необходимо да чака очите му да се приспособят с тъмнината. Всичко трябваше да бъде извършено в мрака. Мърсър уви с ластика края на жичката с електричеството, като леко я издърпваше от пластмасовия изолатор. След това сложи и останалите ластици, докато я уви цялата. После внимателно слезе от кофата, затаи дъх и бавно започна да издърпва тръбата от жичките. Пет минути по-късно краищата се освободиха и паднаха на пода. Мърсър седна до тежкото парче стомана, прокара ръка по бетона и намери жичките.
Остави ги настрана и взе металната тръба. Напипа дръжката на вратата, вдигна тръбата и я удари с всичка сила. Дръжката се разхлаби.
Той стовари тръбата върху нея още четири пъти и накрая дръжката падна. През разбитата ключалка проникна лъч светлина от коридора и Мърсър използва отвертката, развинти болта на касата на вратата и я отвори. Беше свободен.
— Дали Худини би се справил с това? — измърмори той.
Беше гол и въоръжен само с трийсетсантиметрово острие от решетката и с парче тръба. Нямаше представа какво има извън сградата. Можеше да се озове на някоя оживена улица в Панама Сити или на пристанището на „Хачърли“, или на някое непознато място. Но за момента това нямаше значение. Бе свършил повече, отколкото очакваше.
Стисна импровизирания нож и тръбата и тръгна по коридора, готов за всичко, което се изпречи на пътя му.
Сцената около масата в кухнята на Роди Херара не можеше да е по-мрачна. Нищо не можеше да разведри тягостното настроение. Роди пиеше кафе, а Лорън — минерална вода. Само Хари посръбваше алкохол — бутилка „Джак Даниълс“, която си бе купил. Другите двама възрастни имаха такъв вид, сякаш им се искаше да се присъединят към него, но не можеха да се решат да посегнат към уискито. Мигел изглеждаше най-зле от четиримата.
Момчето седеше на стол до Роди. Лицето му беше отчаяно и неутешимо. Ясните му черни очи бяха изгубили блясъка си от плач.
Хлапето много се развълнува, когато се върнаха от тайната квартира — очакваше, че неговият герой ще бъде с Лорън, Роди и господин Хари. Макар и само десетгодишен, Мигел беше възприемчив и разгада разтревожените им изражения, и се разрида, когато Лорън го прегърна и започна да го успокоява на испански. Мъката му предизвика сълзи и в нейните очи.
Причината за безнадеждността, която ги бе обзела в тайната квартира, се дължеше на обаждането от френското посолство. Докато Брунесо, Фош и останалите легионери обсъждаха план за проникване в Мината на двайсетте дявола, иззвъня телефонът. Свързочникът във френското посолство, намиращо се в самия край на полуострова Каско Виехо, не знаеше какво означава паролата, която им предаде, но Брунесо знаеше и я обясни на присъстващите в стаята.
— Както вече ви казах, изчезналият уран всъщност не е изчезнал. — В гласа му прозвуча нотка на превъзходство. — Обадиха се от посолството. Екипът от инспектори в Япония е установил, че горивото не е било натоварено на борда на кораба. Изобщо не е имало гориво. Поради засечка компютърът, контролиращ кантара, е добавил допълнителни килограми към контейнера в Рокашо. Кантарът във Франция е бил абсолютно точен, затова е изглеждало така, сякаш липсват двеста килограма, когато всъщност не са били там. Мисията ни в Панама приключи. Отзовават ни. Аз се връщам в Париж, а Фош и екипът му отиват в базата си на космическата площадка за изстрелването на „Ариана“.
И победоносно запали цигара.
Лорън зяпна от изумление. Усилията й да убеди агентите да спасят Мърсър или поне да го потърсят бяха прекъснати от обаждането. Тя разбра, че Рене Брунесо няма да направи нищо, освен да забрави за поражението и да се надява, че това няма да навреди на кариерата му. Лорън знаеше, че дори да е оцелял на автовоза, Мърсър няма да издържи дълго в ръцете на Лиу. Французинът беше единственият й шанс да организират спасителна операция, но сега тази надежда се бе изпарила.