Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
— Ще приеме заключението на управата на Канала с препоръка на всеки кораб да има войници, за да го охраняват.
Лиу се замисли за последиците, после прогони това от съзнанието си. Шепата отегчени панамци войници нямаше да са фактор през последния етап на операцията.
— Няма значение. Какво стана на езерото?
— Работата беше възобновена. Изпратихме още пазачи да подсилят периметъра. — Шан се поколеба. — Може да доведем още войници от Китай, сър. Силите не достигат.
— Изключено. — Гласът на Лиу не издаде безпокойството, което изпитваше при мисълта, че трябва да моли Пекин за още помощ. Положението му там беше деликатно. Всеки знак, че не може да се справи с операция „Червен остров“, щеше да предизвика бърза реакция от страна на КНТИНО и най-лекото му наказание щеше да е отстраняване от поста, а вероятно и екзекуция. Несъзнателно той отново духна на пръстите си, но каза спокойно: — Войниците, които имаме, са достатъчно.
— Да, сър — отговори Шан.
— След няколко часа ще знам с кого имаме работа и какви са целите им. Тази информация ще ни позволи да решим къде е най-добре да бъдат разположени войниците ни.
— Да се обадим ли на президента Квинтеро да изпрати негови войници на езерото? Ще трябва някак да узаконим обекта като експедиция за проучване на златни залежи или нещо подобно, и така ще получим подкрепления.
— Добра идея — отбеляза Лиу и сякаш усети как Шан се изпъчва от гордост. — Ще му се обадя, но ще го помоля да изпрати хора тук. За разлика от работата на езерото, тук те няма да видят нищо, което да ни компрометира.
— „Джемини“ е натоварен и чака, сър. — Шан прошепна името. Чувстваше се неловко да изговори на глас кодовото название.
— Да, да, да — побърза да каже Лиу, защото телефонната линия не беше обезопасена. — Нещо друго?
— Не, сър.
— Скоро ще се върна в града. Ще се видим тогава. — Лиу затвори телефона, извади от джоба си шишенце с течен антиацид и изпи няколко глътки.
Сун го наблюдаваше така, сякаш правеше списък на слабостите му, ако някога се наложеше да ги използва. Правете го с всеки, когото видеше. Това беше инстинкт.
Лиу потрепери от вторачения му змийски поглед и бързо прибра лекарството.
— Чу какво казах на Шан. Информацията от Мърсър ми трябва.
— Щом тялото му се възстанови, ще приложа други методи. — Сун погледна новопридобития си часовник „Таг Хойер“. — След около четири часа.
Лиу потрепери още по-силно.
Докато разглеждаше отдушника над вратата, Мърсър разбра как ще се снабди с отвертка. Но преди да се залови за работа, трябваше да се увери, че в сградата няма пазачи. Взе металния капак на кофата, удари дръжката на вратата, изчака малко и после отново я удари. Дръжката остана непокътната.
Продължи да блъска още десет минути и когато не се появи никой, реши, че е време да действа. Изсипа съдържанието на кофата в купите, сложи я с дъното нагоре пред вратата и пъхна капака в решетката на отдушника. Безпощадната влага в Панама бе отслабила метала и когато Мърсър дръпна капака надолу, част от решетката се откърти и падна на пода. Парчето стомана беше дълго трийсет сантиметра и с малко усилия Мърсър успя да заостри единия край, а после насочи вниманието си към крушката на тавана.
Областта на минното инженерство съчетава множество учебни дисциплини. Непосветените предполагат, че познанията в тази наука са свързани с копаенето на дупки, но това е само един от аспектите. Добрият минен инженер трябва да разбира от строежа на земните пластове, за да не се срути мината, от индустриална вентилация, за да има вътре постоянен приток на чист въздух, от водопроводни инсталации и от електротехника. Макар че със специфичните детайли се занимават специалисти от отделните области, отговорникът на целия проект трябва да разбира от всичко.
Мърсър подходи към крушката с увереността на електротехник професионалист. Електричеството преминаваше по проводник, поставен в дебела два сантиметра и половина тръба, прикрепена на тавана. Близо до мястото, където тръбата влизаше в стената, имаше куплунг с два сплетени проводника. Преди да го отвинти, Мърсър трябваше да извади жичките от мястото, където бяха прикрепени към крушката. Той премести кофата под крушката и махна винтовете на капачето. Както очакваше, там имаше две жички, по едната от които минаваше електричество.