Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
От мястото си виждаше стъпалата, спускащи се към бункера. Сун и четирима войници влязоха в укрепения склад. Мърсър се подаде от тръбата и провери позицията на патрулите извън оградата и най-близките спални помещения. Веднага щом един от хората на Сун изскочи от бункера и наду свирката си, Мърсър се претърколи и запълзя по земята. Не беше изминал десет метра, когато чу характерния пукот на автоматично оръжие от отсрещната страна на лагера.
Разбра какво става и без да вижда кой стреля. Лорън бе дошла да го спаси. Нямаше друго обяснение. Стрелбата се засили. По времетраенето и посоката на изстрелите Мърсър разбра, че Лорън и по всяка вероятност неколцина от легионерите на Брунесо са притиснати. Между Мърсър и свободата нямаше нищо друго освен трийсет метра открито пространство, но той се обърна и тръгна към мястото на престрелката. Не можеше да ги изостави. Бе преброил най-малко петдесет китайски пазачи и знаеше, че приятелите му няма да издържат без неговата помощ.
Докато вниманието на всички бе съсредоточено върху сражението, Мърсър се приближи до един от булдозерите. Шофьорът не бе изключил двигателя, стоеше на платформата пред кабината и наблюдаваше битката. Боботенето на мотора заглуши стъпките на Мърсър, който стигна до булдозера, без никой да го забележи. Вместо да се изкачи по стълбата, за да стигне до кабината, той се покатери на огромната гума, скочи през предпазните перила, блъсна панамеца в кабината и го удари два пъти по главата. Мъжът изгуби съзнание. Мърсър смъкна ризата му, събу му обувките и хвърли отпуснатото му тяло на земята.
Понечи да се облече, но видя, че откъм спалното помещение за войниците потегля пикап с картечница „Браунинг“.
Мърсър включи на скорост и подкара след него. Загреба го, блъсна го в насипа и се насочи към легионерите. Доколкото си спомняше от историята, Чуждестранният легион не се представяше особено добре, когато се стигнеше до защитата на укрепления, като например в Диен Биен Фу или други кампании в пустинята. Разбира се, сега разликата беше в това, че Мърсър пристигаше с турбодизелов двигател с петстотин конски сили и можеше да се движи с четирийсет километра в час.
Изкатери булдозера до половината на купчината и спусна кофата така, че легионерите да бъдат защитени, докато скачат вътре. Лорън се вторачи в него и Мърсър й се усмихна.
— Хайде — подкани ги той. — Броячът се върти.
Четиримата легионери, Фош и Лорън скочиха в огромната кофа. Поток от куршуми обсипа задния край на машината. Легионерите трябваше да отвърнат на огъня, ако Мърсър искаше да ги измъкне оттук. Той спусна кофата на нивото на очите си, подкара булдозера, даде на заден ход и се насочи към пътя. Предпазени от всички страни от кофата, французите и Лорън започнаха да стрелят по всеки войник, когото видеха. Бяха неуязвими за всички малокалибрени оръжия. Булдозерът се бе превърнал в подвижна крепост.
Мърсър погледна през рамо и ги изведе от мината, като маневрираше между купчините чакъл и нарочно блъсна предницата на камиона, който бе докарал панамските подкрепления. Предната гума на камиона се спука и оста се огъна.
Мърсър знаеше, че пътуването в кофата е трудно и неудобно за Лорън и останалите, но пък така те поддържаха огъня и печелеха ценно време, от което щяха да се нуждаят, когато китайците се организираха и потеглеха след булдозера с по-бързи превозни средства.
Пътят не беше много по-широк от предната част на булдозера. От двете страни имаше напоителни канали и ако не внимаваше, Мърсър можеше да изхвърли в тях пътниците си. Приближи се до стоманената мрежа и будката на охраната и натисна клаксона, за да предупреди французите, че мишените са зад тях. Четиримата китайски пазачи на портата издържаха, докато булдозерът връхлиташе към тях, но в последния момент побягнаха в джунглата.
Осветеният от прожекторите район остана зад тях и облаци закриваха луната, така че Мърсър едва виждаше къде кара. Трябваше да обърне булдозера така, че фаровете да осветяват пътя. Той видя една отбивка, отново натисна клаксона и рязко обърна булдозера, като вдигна кофата максимално, за да могат легионерите да стрелят, ако видят опасност.