Интервенция [bg]

— Имахте ли затруднения с вземането й от резиденцията? — попита той.

— Не, беше лесно — каза Шон, — но не мисля, че Негово Високопреосвещенство искаше да се раздели с нея. Опита се да предложи да я изследваме в старото му прашно мазе. Можеш ли да си представиш? Искам да кажа, че човекът няма представа от наука.

— Внимавайте! — предупреди Сана, когато преминаваха през стъклената врата на сградата.

Щом влязоха, оставиха костницата на същата пейка, на която малко преди това бе седял Джак.

Той се обърна към Сана:

— Не съм сигурен, че щях да ви позная. Изглеждате различно. Трябва да е от прическата.

— Странно е, че го спомена — оплака се Шон. — Прическата й беше едно от най-хубавите неща у нея, ако ме питаш. Сигурно и на теб ти е харесала, ако си я спомняш.

— Хареса ми — каза Джак. — Но и новата е хубава.

— Това се казва дипломат — направи кисела физиономия Шон.

— Значи това е прочутата костница — реши Джак да смени темата. Настроените се беше сменило, а последното нещо, което искаше, беше да попадне посред съпружески разногласия.

— Ето я — каза Шон, съвземайки се, и потупа варовиковия капак като горд родител. — Страхувам се. Мисля, че тя ще промени възгледите на много хора за света и религиозността.

— Само при условие че не е празна — добави Джак.

— Разбира се — реагира остро Шон. — Но няма да е празна. Някой иска ли да се обзаложим?

Нито Джак, нито Сана отговориха.

— Хей, стига! Я се развеселете! — каза Шон. — Мисля, че всички сме малко напрегнати.

— Прав си — съгласи се Сана.

— Добре, една последна стъпка — обади се Джак. — Трябва да получите личните си пропуски.

Когато Шон и Сана отидоха в отдел „Охрана“ да попълнят нужните документи, за да бъдат снимани, Джак се обърна отново към костницата. Сега, когато беше извън коша, можеше да я проучва спокойно, особено на естествената светлина, идваща от предния прозорец на сградата.

Римските цифри, издълбани върху капака се виждаха далеч по-ясно, отколкото в мазето на Джеймс. Името Мария, вероятно преведено на арамейски, за Джак бе все още неразгадаемо. Страните на варовиковата кутия бяха на вид същите като капака, но с по-малко драски. От едната страна имаше издълбана плитка дупка, цветът от вътрешната страна на която беше много по-светъл от останалата част. Имаше също така четири малки нареза в същия край, които бяха с идентичен цвят.

— Хубаво, готови сме да започваме — извика Шон, когато двамата със Сана се появиха с новите си пропуски, окачени на вратовете им.

— Може ли да попитам нещо? — обади се Джак, когато се приготвиха да вдигнат костницата.