Интервенция [bg]

— Само с теб — каза Джеймс. — Винаги започваме да спорим по време на вечеря. Не те обвинявам, и аз съм виновен в същата степен, и дори и да изляза цивилен, винаги някой ме разпознава. Не се нуждая от такъв вид публичност. Дай ми да поговоря с Джак.

— Иска да говори с теб — предаде Шон телефона на Джак.

— Какво има? — попита Джак уморено. Имаше предчувствие за това, което щеше да се случи, а именно — да бъде за пореден път рефер в споровете им.

— Джак, Шон планира празнична вечер у тях. Трябва да дойдеш и ти.

— Всъщност, не съм официално поканен, а и освен това трябва да се прибера у дома и да помогна на Лори с Джей Джей, сина ни.

— Джак, нуждая се от помощта ти, както ясно дадох да се разбере вчера. Ако и ти дойдеш на това импровизирано парти, ще дойда и аз, но ми е нужен буфер с Шон, особено в това екзалтирано състояние, в което е сега. Необходимо ми е да знам повече за това, което е намерил, и какво мисли, но ти знаеш, че това ще е изтезание.

— Явно ще съм за пореден път рефер — каза неохотно Джак. Тази роля никога не му бе харесвала.

— Джак, моля те!

— Хубаво, стига да не продължи до късно.

— Няма. Трябва да изнеса литургия в катедралата рано сутринта. Освен това спах лошо миналата нощ. Повярвай ми, няма да стоим до късно. Виж, ще дойда с колата си и после ще те откарам вкъщи.

— Добре, ще дойда — съгласи се Джак, — но трябва да предупредя Лори.

— Разбира се. А сега дай да чуя отново Шон.

Джеймс каза на Шон какво е решил и попита по кое време ще се събират.

Шон сви рамене.

— Да кажем в седем. Мисля, че мога да говоря и от името на Сана, ако кажа, че искаме да започнем в лабораторията утре рано сутринта. Което на свой ред означава, че трябва да станем рано.

— Нямам нищо против.