Интервенция [bg]

На осмия етаж изминаха почти цялата дължина на коридора, докато стигнат лабораторията в дъното. Сана и Шон сипеха непрекъснато комплименти за сградата и впечатляващата гледка.

— Надявам се, че не съм прекалено досадна — каза Сана, — но това тук е истински лабораторен рай.

Двамата мъже влязоха и оставиха коша върху голямата централна маса.

— Мили боже! — Сана погледна през стъклената врата в помещението за преобличане, след което минаха нататък към самата лаборатория. — Оттук виждам чисто нови Приложни биосистеми три хиляди и сто XL. Това е страхотно!

Тримата съблякоха якетата и другите си връхни дрехи и оставиха всичко в шкафчетата, с изключение на раницата на Шон. Той я сложи на масата до костницата.

— Най-после дойде моментът — обяви Шон, като нетърпеливо потриваше ръце. — Не мога да повярвам, че успях да държа ръцете си далеч от това нещо цели четири дена! Ти си виновна, Сана, скъпа.

— Ще ми благодариш накрая, ако можем да спасим някакво количество митохондриална ДНК — каза Сана. — Това ще добави едно ново измерение на това откритие.

Шон дръпна ципа на раницата и извади въженце и сешоар за коса, последвани от малки чук и длето.

— Какво ще кажете да си сложим шапки и гумени ръкавици — предложи Сана. — Не искам да допускам дори най-слаба възможност за заразяване на ДНК.

— Разбира се — кимна Джак. — Но първо трябва да подпишете декларацията, че сте запознати с инструкциите за работа.

След като двамата съпрузи подписаха всички юридически документи, освобождавайки от отговорност Патологическия център за всякакви евентуални щети, причинени от тях, тримата минаха в стаята за преобличане с нарастващо вълнение.

— Когато за пръв път ми хрумна да следвам археология, си мислех, че подобно преживяване, подобен принос към историята ще е нещо рутинно — каза Шон, докато надяваше престилката си. — За съжаление, не е така, затова в момента се наслаждавам на всяка една секунда.

— В молекулярната биология имаме такива преживявания през цялото време — каза Сана и си сложи ръкавиците.

— Сериозно? — вдигна вежди Шон.

— Шегувам се — усмихна се тя. — Хайде, момчета! И двамата знаете, че науката е бавна, мудна работа, в която моментите на открития са нещо рядко. Трябва да призная, че никога преди не съм се чувствала толкова развълнувана.

Когато тримата се облякоха, сложиха ръкавици, качулки и маски, Шон се върна във външното помещение. Включи сешоара за коса и го пусна на най-висока степен. Използвайки го като горелка, той насочи горещия въздух към запълнената с карамелов на цвят восък вдлъбнатина между страните и капака на костницата. Накрая восъкът се размекна достатъчно, за да пъхне в него длетото. След няколко удара с чука длетото удари камъка.