![Интервенция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/5/intervenciya-bg-download.jpg)
Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи в писмото е пишело не само че костницата съдържа костите на Дева Мария, а и къде точно се намира.
— Да. Не знам дали си информиран, но последната ми професионална публикация се казваше „Погребалният комплекс на Свети Петър и околностите“. Да ти е попадала?
— Не съм имал шанса да я прочета — оправда се Джак. — Мислех да изчакам филма.
— Добре, умнико! — засмя се Шон. — Не може да се каже, че беше бестселър, но определено беше сериозно проучване на една много сложна структура, която се е реставрирала в продължение на две хилядолетия. В момента аз вероятно съм най-наясно със сложността на гробницата на Свети Петър. От писмото на Сатурний получих представа къде би могла да се намира костницата спрямо един от тунелите, изкопан по време на последните археологически разкопки на гробницата.
— Значи тунелът е бил сравнително достъпен?
— И още как. Знаех, че не е бил запълнен от работата ми на терена. Единствената ми грешка беше, че костницата се оказа в стената, а не в тавана.
— Интересна история — каза Джак. — Възнамеряваш ли да отвориш костницата утре?
— Можеш да си сигурен! Благодарение на това че уреди достъп до модерна лаборатория.
— А ще имаш ли нещо против да се навъртам наоколо и да гледам, след като ви заведа там?
— Разбира се, че не. Ще ни бъде приятно. Всъщност, ако открием онова, което се надяваме, ще трябва да го отпразнуваме утре вечер в къщата ни в Уест Вилидж. Смятай се за поканен. Дори ще натиснем Негово Високопреосвещенство да се присъедини към нас. Тримата мускетари ще се съберат отново!
— Ако намериш това, което искаш, не съм сигурен, че Джеймс ще е в настроение за празнуване — каза Джак и подаде ръка на Шон за сбогуване.
— Мисля, че ще го изнудим — каза Шон, съпровождайки Джак до вратата на офиса. — Ти само гледай утре как ще излезе, че сме направили забележително откритие.
— Очаквам с нетърпение — каза Джак и си спомни, че искаше да попита още нещо. — Ако се окаже, че в костницата има кости, искаш ли антропологът в Патологическия да ги погледне? Той е специалист и вероятно може да ти каже някои интересни неща за тях.
— Защо не, стига да не му се споменава чии са. Мотото ми винаги е било: Колкото повече информация получим, толкова по-добре.
Деветнадесета глава
5:05 след обяд, петък, 5 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Джак взе асансьора за първия етаж на музея, обзет от възбуда. Макар лобито да беше все така препълнено, както и преди, той почти не забелязваше хората. Мислеше си колко е хубаво, че е видял двамата си най-добри приятели от студентските години, време, в което се бе чувствал толкова щастлив. Беше хубаво да говори с тях за такива вълнуващи неща. Не можеше да си спомни друг случай, когато е нямал търпение времето да мине и въпросите, които го интересуваха, да получат отговор. Единственият елемент, който го притесняваше, беше склонността на двамата му приятели да се заяждат един с друг. Джак изпита обезпокоителното чувство, че е извикан отново да бъде рефер на сериозен конфликт между двамата мъже, както беше правил в колежа. Дори не подозираше колко пророческа и сериозна щеше да се окаже интуицията му.
Не му отне много време да се прибере вкъщи, благодарение на студения въздух. Принуждавайки се да генерира колкото се може повече телесна топлина, той се носеше из града с убийствена скорост. За петнайсет минути бе пресякъл парка и стигна до Сто и шеста улица, насочвайки се към къщи — четириетажна къща без асансьор, където той и Лори се бяха преместили наскоро. Точно през улицата се намираше площадката, която Джак беше ремонтирал със свои средства. Когато се плъзна надолу, за да спре, хвърли поглед към баскетболното игрище. Беше покрито с блестящи локви дъждовна вода, което означаваше, че тази вечер няма да има мач.
Като вдигна на рамо велосипеда си, той изкачи осемте стъпала към верандата и влезе. Погледна към шкафа и огледалото над него. Не го чакаха бележки, от които да става ясно дали Лори и детето са заспали.
Всъщност, не знаеше дали иска да има бележка, или да няма. Когато имаше, мигновено го обхващаше чувство за самота. Когато нямаше, се надсмиваше над себе си, че става прекалено емоционален, докато слуша за поредния лош ден.