Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
— Типично за Шон — каза Джеймс. — Грижата за другите никога не е била от силните му страни. Ще му се обадя, след като свършим разговора.
— Той е страшно развълнуван от това откритие. Гледа на него като на своята пътека към славата и заслужено наказание за Църквата. Според мен смята, че ако Църквата греши по отношение на Дева Мария, може да греши и в други области.
— Съгласен съм, но също така вярвам в силното му етично чувство, въпреки съмнителното му чувство за морал. Заедно с другите неща, двамата с него сме спорили безкрайно за секса, който според него е дар за човечеството в замяна на бремето да приемем смъртта си. Според него трябва да се наслаждаваме на секса и той се дразни на Църквата заради склонността й да заклеймява като грях всеки аспект на секса отвъд тясната интерпретация на ролята му за създаване на потомство. Но той може да отдели правилното от грешното във всяка друга област, ето защо съм убеден, че ще осъзнае, че не може да докаже, че онези мощи в костницата са на Дева Мария. Писмото на Сатурний е определено указващо, но то изцяло се основава на Симон Магьосника. Дали Симон е казал на Сатурний истината? Никой не знае и няма да узнае.
— А „Евангелието на Симон“, което Шон очаква да намери в костницата?
— Какво за него? — попита Джеймс колебливо.
— Ами ако и в него се говори за същото?
— Не съм мислил за това, наистина — призна кардиналът. — Предполагам, че е възможно. Това ще усложни нещата. — Настъпи мълчание. — Очаквах, че ще ми помагаш, а не обратното — добави той с нервен смях.
— Съжалявам — каза Джак. — Но помисли само. Сатурний казва, че Симон е бил разочарован, че костите не са му предали своята лечителска сила. Което означава, че Симон е бил убеден в истинността им.
— Добре, достатъчно! — прекъсна го Джеймс. — По този начин ме караш да се чувствам не чак толкова сигурен в преценката си. Дори това, което казваш, да е истина, все още съществува проблемът със слуховете.
— Костницата ще бъде отворена утре. Нека почакаме и да видим какво има в нея. Може да се окажат кости на крава и свитък, който е чиста измислица.
— Прав си — съгласи се Джеймс. — Безпокойството ме кара да си представям най-лошото.
— Попитах Шон дали ще има нещо против да наблюдавам и той ми каза, че съм добре дошъл. Освен това му предложих да се възползва от новия департамент по антропология в Патологическия център. Щял да го направи, стига никой да не знаел за чии кости евентуално става дума.
— Това означава ли, че може да се каже с точност веднага дали костите са човешки, както и дали са на мъж, или на жена?
— Ако антропологът ги види, със сигурност.
— В случай че присъстваш, обади ми се моля те веднага.
— Разбира се! И се надявам, че ще мога да те успокоя.
— Дано! Ще се моля да стане така.
Джак прекъсна разговора и отвори вратата на банята. Джей Джей продължаваше да плаче още по-настойчиво от преди. Очертаваше се отново една мъчителна вечер.
Двадесета глава
7:15 сутринта, събота, 6 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
Когато слънцето се издигна над сградите на изток, сякаш безброй диаманти се разсипаха по ливадите в Сентръл парк. Дори с очилата си за колоездене Джак трябваше да присвива очи на заслепяващата светлина.
Беше се събудил преди един час, въпреки че двамата с Лори прекараха на крак по-голямата част от нощта с нещастното бебе. В продължение на няколко минути той бе наблюдавал играта на светлина по тавана на спалнята, мислейки как щяха да изкарат следващите няколко месеца, докато чакат да започне отново лечението на Джей Джей. Без да стигне до никакви реални отговори, той се измъкна от топлината на леглото, облече се и закуси студени овесени ядки. Остави бележка на Лори, в която пишеше единствено: „Отивам в Патологическия — звънни ми, когато имаш време“ — и излезе на улицата с пукването на утрото.
Въздухът беше леден. Въпреки изтощението си, той се чувстваше възхитително жив, когато натисна педалите и пое на юг. Загадката на костницата или щеше да експлодира в облак прах, или да се издигне до следващо, още по-вълнуващо ниво. И за разлика от приятеля си, архиепископа, Джак се надяваше да бъде последното.
Съжаляваше само, че за Лори не се очертава облекчение. Денят й щеше да е същото емоционално бедствие като вчерашния и като онзиденшния. За двама им „добър“ беше денят, който бе по-малко лош.