![Интервенция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/5/intervenciya-bg-download.jpg)
Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще отнеме малко повечко време, отколкото очаквах. Капакът е фугиран. Съжалявам, хора.
— Работи спокойно — каза Сана.
Шон бавно, сантиметър по сантиметър обиколи периферията на костницата, като първо разтопяваше восъка със сешоара, после пъхаше вътре длетото и удряше по него с чука, докато стигне до жлеба. Когато мина отвсякъде, той натисна длетото и се опита да го завърти. Не поддаде. Като го движеше по вдлъбнатината, той опита отново. Нищо. Пъхна длетото на друго място — и отново без резултат. Направи още няколко опита, докато най-после се чу лек пропукващ звук.
— Мисля, че усетих някакво движение — каза Шон.
Той не губеше кураж, но беше разтревожен, че ако се наложи да употреби по-голямо физическо усилие, можеше да отчупи парче от капака. Костницата си беше останала непокътната и цяла в течение на две хилядолетия и искаше тя да остане по този начин.
— Не можеш ли малко да побързаш — не се сдържа Сана, изгубила всякакво търпение. Струваше й се, че Шон просто удължава тази част съвсем излишно.
Той спря и вдигна поглед към съпругата си.
— Не ми помагаш много — озъби й се. После се върна към работата с длетото. Не можеше да се каже колко време ще отнеме и дали изобщо щеше да се получи нещо.
Точно когато той спря да премисли ситуацията, се чу друг скърцащ звук и сърцето му прескочи един удар. Измъкна бързо длетото, очаквайки да види пукнатина във варовика, но такава нямаше. Прокара ръка по ръба за неравност, която по някаква причина не виждаше, но отново нищо.
Внимателно пъхна длетото в жлеба и неуверено започна да го върти. За негово облекчение целият капак се повдигна от основата. Беше се отворил! Той погледна останалите и кимна.
— Ето! — После хвана двата края на капака с ръце. Вдигна го достатъчно високо, за да освободи страните от фугата, и го сложи върху масата. После тримата се наведоха и надникнаха в костницата, която бе прекарала запечатана цели две хилядолетия.
Двадесет и първа глава
9:48 сутринта, събота, 6 декември 2008 г.
Ню Йорк Сити
— Мили Боже, умолявам те — редеше думите Джеймс, — покажи ми как да се справя с костницата. — Той беше в изискания частен параклис, посветен на Свети Йоан, на третия етаж в архиепископската резиденция, коленичил върху античен френски молитвен стол под една абаносова плочка на стената.
Великолепната дърворезба представляваше сцена на Успението Богородично. Божията майка стоеше върху облаци с двама херувими отстрани. Към основата на плочката беше прикрепен съд за светена вода, изкован от чисто сребро. Джеймс винаги я бе харесвал, а тази сутрин изображението имаше особено голямо значение.
— Никога не съм оспорвал волята Ти, но се боя, че способностите ми за работата, която си сложил в моите недостойни ръце, може да са недостатъчни. Твърдо вярвам, че каквито и останки да бъдат намерени в костницата, няма да са на Твоята Непорочна Майка. Моето скромно желание е — за да няма възможност някой да се излъже и да повярва — намерените останки да не са на жена. Едва тогава ще съм способен да се справя с този проблем. Моля те също така приятелят ми Шон Дотри да се откаже от всякакви първоначални асоциации, които може да му хрумнат във връзка с костницата и Твоята Свята Майка. — Като се прекръсти, той стана, произнасяйки пламенно: — Да бъде волята Ти. Амин.
Заради терзанието си Джеймс беше спал неспокойно и отвори очи още преди пет часа. Надигайки се от топлината на тясното си метално легло, той бе отправил същата молитва, която сега повтаряше в параклиса, използвайки по-обикновен молитвен стол в студената си аскетична спалня.
После сутринта мина като всички останали съботни сутрини. Беше чел молитвеника си, отслужи празнична литургия със състава си и закуси с двамата си секретари. Имаше кратко десетминутно прекъсване, когато Шон и Сана дойдоха да вземат костницата. Джеймс бе наблюдавал с кротко страдание как Шон и брат Малони изнасят костницата от сутерена и я слагат в багажника на мръсно жълто такси. Когато багажникът се затръшна, Джеймс беше примигал. Макар да вярваше, че реликвата не съдържа костите на Девата, грубото отношение му изглеждаше светотатствено.
След като семейство Дотри си тръгнаха, Джеймс се върна в частните си покои да се преоблече в бляскавите одежди, белег на висшия му духовен сан, тъй като денят включваше посещение на „Църквата на Дева Мария на Свещените Молитви“. След това, напълно облечен, той отиде в малкия параклис.