Интервенция [bg]

Джеймс се сви и помисли за миг да затвори, но любопитството му попречи.

— Здрасти, братле! — каза Шон безгрижно. — Уцелихме десетката!

— О? — попита Джеймс престорено дезинтересиран. — Какво намерихте?

— Не един, а три свитъка, а най-големият е на гръцки и от външната му страна пише: „Евангелие според Симон“. Имаме Евангелието на Симон Магьосника. Няма шега, няма измама!

— Това ли е всичко, което открихте в костницата? — попита Джеймс и в далечината на хоризонта проблесна пламъчето на надеждата.

— Не, не е всичко, но сега ще ти дам Джак. После пак ще се чуем.

Миг по-късно Джак се върна на линията.

— Той е един щастлив археолог — опита се да го оправдае Джак. — Сигурен съм, че не искаше да бъде непочтителен, в случай че си чул онова, което каза, преди да измъкне телефона от ръцете ми.

— Само ми отговори: имаше ли кости в урната? — попита Джеймс. В момента не го интересуваше нищо друго.

— Имаше — призна Джак. — Според мен прилича на пълен скелет, включително череп, който е в сравнително добра форма. Би могло скелетите да са и повече, но във всеки случай черепът е един.

— Света Марийо, Майчице Божия — промърмори Джеймс по-скоро на себе си, отколкото на Джак. — Можеш ли да кажеш дали останките са човешки?

— Така предполагам.

— А полът?

— Трудно е да се каже. Тазът е на парчета. Но веднага след като видях костите, след отварянето на костницата, звъннах на Алекс Яцек, шефът на Отдела по антропология към Патологическия център, казах му в най-общи линии какво правим и го помолих да дойде. Така че в момента той пътува насам.

— Не си споменал нищо за Дева Мария, нали?

— Разбира се, че не. Само казах, че сме отворили една костница от първи век.

— Добре — каза Джеймс, опитвайки се да измисли какво трябва да направи. Изгаряше от желание да отиде в центъра за изследване на ДНК и лично да види реликвите, но за да го направи, трябваше да се преоблича отново, за да не се появи посещението му на корицата на утрешния „Таймс“. Тъй като трябваше да бъде на официален обяд по пладне в свещенически одеяния, той реши, че не разполага с достатъчно време да се преоблича на два пъти.

— Джеймс, Шон отново иска да говори с теб. Имаш ли нещо против да му дам телефона?

— Разбира се, че не — предпазливо отвърна кардиналът. Предполагаше, че Шон иска да го удари още няколко пъти, сега, когато се чувстваше толкова беззащитен.

— Хей! — каза Шон, идвайки на линия. — Току-що си спомних, че днес е рожденият ти ден! Честит рожден ден, Ваше Високопревъзходителство!

— Благодаря — отвърна Джеймс. Това го изненада. Обезпокоен заради костницата и потенциалните усложнения, напълно бе забравил собствения си рожден ден. Учуди се също така защо подчинените му не бяха казали нищо, макар че никога не е бил педантичен в това отношение. — Титлата ми е Ваше Високопреосвещенство или Ваше Превъзходителство — направи му забележка Джеймс. — Но предпочитам да се обръщаш към мен с Джеймс.