Интервенция [bg]

— Да не си си глътнал езика?

— Беше натоварен ден — каза Джак, но не знаеше откъде да започне. Неговото обещание към Джеймс да не казва на Лори за костницата го поставяше в трудно положение, защото това беше единственото нещо, което искаше да й каже. Не искаше да повтаря неприятните си разговори с Лу и Вини, а ако споменеше за Шон и музея, трябваше да стигне и до костницата.

— Добре, натоварен с лоши или с добри неща?

— По малко и от двете.

Лори отпусна ръце на края на мивката.

— Доколкото схващам, не ти се говори.

— Нещо такова — уклончиво отвърна Джак. Изпита вина. — Май се отказах от акцията.

— Защо?

— Никой не иска да чуе критика за алтернативната медицина, поне не и хората, които са прибягвали до нея, а те са много. Единственият начин да повлияя върху мнението им е да разполагам с огромен брой случаи, каквито няма да успея да открия. Сигурен съм, че има стотици, затворени в рапортите в Патологическия, но няма начин да стигна до тях. Все едно въртя на празен ход. Най-големият проблем е, че и тази акция не ме откъсва от натрапчивата мисъл за болестта на Джей Джей.

— Разбирам, макар когато ми каза в понеделник да ми се стори, че идеята е добра.

— Хей, вината не е твоя.

— Така е, но все пак съжалявам. Знам, че ти беше необходимо за отвличане на вниманието. Както и на мен.

— Мога да си представя — каза той. — Искаш ли да помислиш отново над идеята да наемем медицинска сестра вкъщи, а ти да се върнеш на работа на половин ден?

— Категорично не! — завъртя глава тя. — Не започнах този разговор, за да предизвикам дискусия.

— Добре, добре.

Джак се приближи до кошарката и погледна сина си. Изпита желание да се наведе и да го вдигне, да го притисне към гърдите си и да почувства биенето на сърцето му, топлината му, да вдъхне сладкия му аромат, но не посмя.

Имаше и по-практическа причина да се откаже да го вдигне — защото детето сигурно щеше да се разплаче. Джак си помисли, че екстензивните костни тумори му причиняват ужасна болка, която явно се влошаваше, когато детето се размести.

— Днес беше истински войник — каза Лори, докато гледаше как Джак наблюдава бебето. — Надявам се, че това е началото на нова тенденция, защото седмицата беше трудна.

— Да се опитам ли да го вдигна? — попита Джак, разтапяйки се, когато видя бебето да му се усмихва.

— Ами… — поколеба се Лори. — Може би е по-добре да го оставим, докато е спокоен.

— И аз така си помислих.

Джак изпита облекчение. И виновно се отдалечи от детската кошарка. Застана зад Лори и започна да масажира раменете й. Тя затвори очи и се облегна на гърдите му.

— Ще ти дам половин час да спреш това — измърка тя.